145 години от онзи славен 3-март през 1878 година. Дата, която просто ни заставя да паднем на колене и да замълчим. Да замълчим, останали насаме с онези, които прокараха кървави просеки към безоблачния ден на България. Има път, който идва от много далече...Затова го наричаме ИСТОРИЯ!
Нека да предадем на децата си завета да тачат и пазят свободата и да обичат отечеството си, да строят с разум и сърце, отговорно и вдъхновено своя нов, по-добър свят, за да бъде в сигурни ръце бъдещето на България.
Нека бъдем достойни за славата, която ни завещаха нашите предци!
Поклон пред паметта на загиналите за свободата на България!