Валери - човек с трудна съдба, възрастен с душа на дете, който отиде да помага в Карловско

Автор: Plovdiv Now 11628
Валери - човек с трудна съдба, възрастен с душа на дете, който отиде да помага в Карловско
Валери е човек с трудна съдба, възрастен с душа на дете, който отишъл да помага в Карловско. За него разказаха от инициативата Гората.бг на своята страница във Facebook.
 
Ето историята:
 
Бях шокиран - един дребен, усмихнат човек носеше 4-ри лопати, голям ъглошлайф, два винтоверта, два големи удължителя (макари), тесла, чук, кози крак, отвертки, ключове и две раници, едната огромна. ПЕША - едва ходеше от товар...
 
Той не разбра, че бях шокиран, той не разбра и когато плаках вчера, докато се прибирахме, но нека почнем от началото...
Да, бе дошъл пеша до паркинга на магазин в София, където с доброволци се чакахме да тръгваме за наводнените села, бе дошъл 20 минути по-рано от квартал на километри, пеша, с всичко това - кой би носил 30 кг. пеша, за да помага, що за Човек?!
 
А, Боже, как този 54 годишен, жилав човек работи - НЕУМОРНО, с усмивка, със сърце. На 54 години, а душата му на дете - чиста, невинна, думите му, поведението..
Записва телефоните на хората, на които помага и звъни да ги пита през ден как са....с какво да им помогне. Предлага решения, контакти, идеи.
 
Всеки свободен ден, когато не е на работа (по строежите), е по селата и всеки път носи толкова неща, последната събота пътува с мен на отиване и на връщане и успях да разбера повече за него.
 
Наистина не се срещат такива Хора всеки ден, с тяло на възрастен, с душа и чистота на дете, а сърцето направено от чиста Любов и Добрина.
 
Чудех се как може да е толкова съпричастен и емпатичен с болката на хората, да иска толкова да прави добро и да помага...? Да е така чист, като детска сълза!?
 
Валери Петров бил изоставен като бебе от родителите си, израснал по домовете, чак в 4-ти клас разбрал, че има родители, баща му се появил, не се получило много, но разбрал, че има сестра, пишели си писма с нея, виждал я понякога.
 
Сменил много домове за деца и юноши, учил занаят, бил в строителните войски, където се научил и на майсторлък.
Когато станал по-голям се грижел за сестра си, разказа как я защитил в една ситуация, в която я изнудвали и искали да ѝ вземат заплатата - тя била шивачка. И така някак хубаво го разказа, приятно ни стана на всички в колата.
Докато после не разказа, че я загубил, тя се удавила млада, при нелеп инцидент и пак останал без близки в този свят.
 
И тук ревях, сълзите тихо се стичаха от очите ми, не исках да го разстройвам, а и другите в колата, но ми беше много мъчно - за сестра му, за него....как е загубил всичко и как така е бил изоставен..
 
Но преглътнах сълзите си и му казах истината, единствената истина:
"Валери, ти си прекрасен човек, заслужаваш да бъдеш обичан и си обичан от нас и от много приятели! Ти си наистина много, много добър човек!"
 
И да, Валери за мен е истински ГЕРОЙ, най-сърцатия доброволец, който помогна на много хора в наводнените села!
ГЕРОЙ, който заслужава да бъде обичан, защото връща вярата в доброто, защото е доказателството, че от най-трудната съдба, може да разцъфне най-доброто сърце и душа!
 
Разказва: Никола.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина