Във всеки годишен календар на българите 18 февруари, денят на обесването на Васил Левски, е ден на почит към Дякона на българската нация и Апостола на българската свобода. Колкото повече минават годините, българите съзнаваме, че безсмъртен е не само Васил Левски, а цялата нация, която успява да устои на всички предизвикателства като поробена общност. Безсмъртни са майките, които са отгледали родолюбивите си деца, които от поколение на поколение cа заздравявали българския идентичност не само с любов към предците и общността, но и  силната вяра, че България ще бъде отново държава на Балканите.  Безсмъртен е всеки българин от поробената епоха на България, който със запазването на етническото си съзнание е строил пътя не само към свободата, а и към нашето настояще. И над всички е Дякона и Апостола – като идеал и на миналата, и на настоящата българска идентичност.

Несъмнено втъкаването на българското съзнание по време на османското робство се е запазвало чрез християнското кръщене. За много съвременници, които познават историята на Карлово, остава открит въпросът в коя църква е кръстен Васил Левски. Причината е, че в Карлово са известни две църкви – Успение на Пресвета Богородица (Св. Богородица) и Св. Никола, но годините на построяването им са след 1837. Датите на началото на старите църкви оставят у някои дори впечатление, че в Карлово не е имало църква след поробването на България.

Светлина върху този важен проблем както за историците на Васил Левски, така и на Карлово, хвърля Райно Попович, учителят на учителите в Карлово, който в описанието на Карлово подчертава религиозността на карловци, както и тяхното ученолюбие. Никола Славчев в работата си Храмът ''Св. Николай'' в гр. Карлово, издадена през 1949, позовавайки си на Райно Попович и други източници, разкрива, че след покоряването на Карловското поле, на българите било позволено да се заселят на юг от тогавашното селище Сушица, наречена по-късно Шан махала. Това място било  с дъбрава около езеро. Карловци имало право да построят църква, но по-голямата част от нея трябвало да е в земята. Интересно е, че при аргументацията за построяване на църквата Св. Никола след издаването на Гюлханския хатишериф (1839), който давал някои права на българите, е и фактът, че прекалено много са българите, които се молели в старата църква, наречена Св. Богородица. Идвали дори от Дъбене и Сушица, където нямало храмове. Указанието, че жителите на Сушица са ходели в църквата Св. Богородица изключва хипотеза, че в Карлово е имало повече от една действащи църкви през 1830те години. Може обаче, да се допусне, че в Сушица е имало много стара църква, която постепенно е била изоставена след построяването на първата църква Св. Богородица.

Осветяването на храма Св. Никола е станало на 31 октомври (стар стил) 1848. Според предварителното споразумение, след завършването на Св. Никола започнал строежа и на нова сграда на Св. Богородица на мястото на старата църква. Тя била открита през 1851 като Успение на Пресвета Богородица. В тази именно църква е служил литургии Дякон Левски, но както показват данните, тя е на мястото на старата църква, в която трябва да допуснем, че са били кръстени  той, Теофан Райнов и много други знаменити карловци, родени преди 1848 г.

В живота на хората, който е комбинация от съдба, късмет и случайност, има нещо естествено и непредотвратимо – смъртта. 18 февруари в българския календар е ден на поклон пред делото на Апостола и напомняме, че нашата нация е доказала свободата като най-великата ценност, за която са се жертвали Левски и толкова хиляди българи, включително карловци. Нашата съвременност допълва към свободата и ценностите на хуманизма, законността и морала като необходимите конструктори да застанем поне на старта към живота, който Левски е описвал като идеал.

Поклон пред светлата ти памет, Дяконе!

Поклон през тебе, човека и революционера, Апостоле!

В Карлово културните инициативи в памет на Апостола на свободата Васил Левски продължават през цялата седмица. Една от най-интересните е детският конкурс за рисунка на Васил Левски, организиран от читалище Васил Левски в с. Климент.

Проф. д-р д-р Лолита Николова