Стават 120 години от полагане на основния камък на Паметника на Левски в Карлово

Автор: Plovdiv Now 20:30, 26.01.2023 10393

Едно от най-забележителните дела на карловското гражданство в началото на XX век е изграждането на монументалния паметник на Апостола на свободата Васил Левски.

През 1893 г. карловското дружество “Васил Левски” си поставило за цел построяването паметник на Дякона. Новоизбраното настоятелство на дружеството започнало да издава вестник “Просвета”.

Председателят на дружеството, доктор Васил Генков през 1902 г. обявил подписка, чрез вестника, за набиране на парични средства за изграждането на паметника . В нея се включили не само местни жители , но мнозина българи от всички краища на страната.

На 25 март 1902 г. дружеството става инициатор за създаване на комитет по изграждането на паметника с председател, д-р Васил Генков, подпредседател, запасният майор Стефан Мазаков, секретар Георги Петров, касиер – Христо Хаджидимитров.

Организиран бил конкурс за изграждане на паметника на Левски, който се провел в София на 15 януари 1903 г. В него участвали видни скулптори, архитекти и художници от цялата страна, а така също и от чужбина.

На 6 февруари се отчели резултатите от конкурса. Пред журито с председател, художника, професор Иван Мърквичка и членове - двама преподаватели в Рисувалното училище, двама архитекти и двама карловци от местното дружество “Васил Левски” били представени 6 макети и проекти . Журито след обстойни разглеждания на работите не присъдило първо място и премията от 1000 лв. Второ място то присъдило на проекта на известния скулптор Андрей Николов, който бил премиран с парична награда от 300 лв., а на трето място бил класиран проекта на изтъкнатия карловски архитект Никола Лазаров.

На 4 май 1903 г. в Карлово в сградата на Женското дружество се провел втори конкурс за изграждане на паметник на Левски, в който участвали творци с 15 проекти .Този път компетентното жури присъдило първа награда на шуменския скулптор Марин Василев за проекта му с мото: “Нам свобода и човешки правдини трябват!” Скулпторът е изобразил Апостола на свободата в цял ръст с револвер в ръка, а до него ревящ лъв, като символ на България .

Марин Василев е роден през 1867 година в Шумен. Заедно с скулптора Жеко Спиридонов заминава за Чехия, за да учи в каменоделско скулптурно училище в град Хоржице до Прага. След завръщането си у нас , известно време е учител в занаятчийското училище в Княжево. По-късно заминава за Мюнхен, където е приет в Художествената академия в класа на известния скулптор, проф. Сириус. След нейното завършване става един от първите български скулптори с академично образование. Всред най - известните му творби са барелефът на Георги Раковски и проектът за паметник на Възрожденска България.

Полагането на основния камък на паметника става тържествено на 15 май 1903 г. В основата му слагат шише с прочутото карловско розово масло, юбилеен брой от сборник „Васил Левски“, издаден от комитет „Васил Левски“ и тържествен Акт, подписан от българският княз Фердинанд I, министрите от правителството и местни управници.

Изследователят Илия Маринов в своята книга „ Синове на отечествен дълг”, издадена от Военното издателство през 1994 година, пише, че по време на церемонията по полагане на основния камък на паметника, бившият опълченец и запасен майор Стефан Мазаков, който командва почетния караул, воден от своето родолюбие и неприязън към Фердинанд, нарушава дворцовия етикет и войнския устав. Князът приема строя на почетния караул на бял кон . Майор Стефан Мазаков му рапортува, също качен на кон, без да слезе от него. Той не целува и подадената му от монарха ръка в ръкавица.

Злопаметният княз след церемонията му прави забележка, но Мазаков отговаря дръзко: „Ваше величество не забравяйте ,че се намирате в града на великия Апостол на Свободата, който не признава никакви етикети, освен служенето на народа!” Фердинанд остава сконфузен и още същата вечер напуска Карлово.

Скулпторът Марин Василев само за две години изгражда със своя екип паметника на Левски. На 10 юни 1907 г. той е монтиран на стария градски площад в Карлово, където през Страшното турците издигнали първата бесилка. На 12 август същата година паметникът е окончателно приет от специална комисия и тържествено открит. Монументът струвал 50 хиляди лева. Четиридесет хиляди лева от тях били събрани от дарения, а 10 хиляди лева били отпуснати целево от 14-то Обикновено Народно събрание .

От трите страни на пиедестала на паметника са изписани със златни букви имената на част от загиналите карловци в Страшното, през Руско-турската Освободителна война 1877–1878 г., участниците в Ботевата чета, участниците в Сръбско-българската война - 1876 г. и опълченци, родом от Карлово.

Паметникът на Апостола символично е обърнат с лице на изток, към Русия , откъдето изгрява свободата над поробената българска земя. И днес монументът буди възхищение и преклонение пред гения на твореца и великото дело на най-свидния син на Майка България, Васил Левски!