На 10 април станаха 138 години от смъртта на Мария Ганева. С пълно право е наричана „Карловската княгиня“, разказват от Национален музей "Васил Левски" в Карлово.

 

Родена през 1856 г. в с. Маджере /дн. Бегунци/. Дъщеря на Ганю Николов Ганевски – Маджереца /1835-1890/ и Неда Николова Ненова /по баща/ /1837-14.09.1917/ - стопани на една от тайните къщи на Васил Левски в Карлово. Те неведнъж посрещат и се грижат за Апостола, уреждат свиждания с майка му. Тук отсядат и мнозина други революционери, сред които Ангел Кънчев, Панайот Волов, Георги Икономов, Стефан Стамболов. Къщата е и склад за оръжия и боеприпаси. При ремонт на портата през 1943 г. в зида ù е намерена торба с патрони, останала от онова време.

 

Без да се базират на документ, мнозина автори посочват за година на смъртта на Мария Ганева 1883. За съжаление в Карлово не са запазени официални регистри от тези десетилетия. Неотдавна стигнахме до писмено свидетелство за събитието – некролог, отпечатан в пловдивския в. „Съединение“ бр. 68 от 3 май 1884 г.

 

През 1871 г. Апостола възлага на Мария Ганева, на племенничките си Гина и Мария Андрееви Начеви, Тина Поп Христова и монахинята Ефросиния Цочева изработването на знаме за карловския революционен комитет. От поколение на поколение се предават разказите на Неда, записани от внучката ú Пеша Димитрова Желева, за посещенията на Васил Левски в дома им; за донесените от него зелен атлаз и конци за ушиване на знаме и как той лично със сапун нарисувал на плата лъв, стъпил върху полумесец, и надписи. По-голямата част от везбата е направена от Мария в скривалището на къщата, зидано в приземния етаж от баща ú, дядо ú Никола и вуйчо ú Нено.

 

По поръка на Волов Мария шие второ знаме за IV Революционен окръг, с което е обявено Априлското въстание в Панагюрище. Когато до Карлово стига вестта за избухването на въстанието, Мария Ганева развява знамето на карловския комитет на площад „Войнишкото“. Ганю Маджереца, Мария и Неда са арестувани и откарани пеша в Пловдив. В турския зандан „Ташкапия“ са жестоко изтезавани. Той решава да избяга, като в една тъмна нощ скача от прозореца. Силно контузен, до края на живота си все боледува. Спасява ги намесата на Великите сили и амнистирането на участниците във въстанието.

 

Мария се омъжва за Димитър Желев – опълченец, герой от боевете при Шипка, Шейново и Ст. Загора. Ранен, след Освобождението е изпратен на лечение в гр. Троян. Там се запознава с Ганю Маджереца и дъщеря му Мария. Създават семейство, раждат им се две дъщери – Неда и Пеша, за което свидетелства цитираният по-долу некролог и родовата памет. Вероятно, имайки предвид семейна снимка на Мария и Димитър Желеви, на която зад тях е застанало и едно по-голямо момиче, някои автори твърдят, че са имали три деца. Може би това е най-малката сестра на Мария – Ана.

 

„НЕКРОЛОГ

На Мария Ганева от Карлово.

На 10-й Априлий почина в града ни Мария Ганева, на 27 годишна възраст, като остава след себе си две малки дечица. Покойната от 1869 г., още като беше ученичка, е започнала да приема участие в делото по народното ни освобождение. От 1869 – 1876 год. бащината ú къща служаше като прибежище на всичките по-известни наши възстанници. Идеалът за свободна България от рано се беше развил в покойната. Тя от близо се беше запознала с движението, което се готвеше да избухне в 1875-76 год. и сама приемаше непосредствено участие в него. Под диктовката на известний Панайот Волов, сътрудник на Бенковский, тя беше ошила две раскошни знамена, които трябваше да служат за възстанието. Едното от тях е в Карлово, а другото, после Панагюрското възстание, намери се от турските власти в ръцете на панагюрските възстанници и след като се узна, че това знаме е произведение на покойната, олавят я в Карлово и по един зверски начин я отвождат в пловдивската тъмница. В същото време биде затворен и бащата на покойната, Ганчо Маджерица. При всичките несносни мъчения, които се упражняваха над покойната в изследванията ú за да искаже и предаде всичките съучастници на това движение, които тя от близо познаваше, покойната предпочиташе да стане невинна жертва на варварите от колкото да продаде братията си и отечеството си. Нейната слаба женска натура, истощавана докрайност в тия турски зандани, още от това време се повреди, до като най-после я доведе до гробът. Ний карловските опълченци и граждани, които най-силно чувствоваме незаменимата загуба, която претърпяваме в твоето лице, многослужена и многоуважаема наша съгражданко и патриотко, приими нашето последно прощение и го занеси във вечно блаженство на вечная ти памят!

От страна на Карловските опълченци и граждани“