На път сме да загубим розата като национален символ, алармират от бранша.

Слабата реколта не влияе на продукта, категоричен е Йордан Радев, собственик на дестилерия пред 24plovdiv.bg.

Големи количества розово масло залежават, а причината е липса на пазар, алармират собственици на дестилерии от района на Средногорието. Най-засегнати са Стрелча, Клисура, Карлово.

Според Владимир Стоянов, председател на сдружение "Българска розова долина" причината донякъде е и лошата реколта, която дала отражение на качеството. Тезата му обаче се оборва от Йордан Радев, който е от 12 години в бранша, има насаждения в Казанлъшко и притежава дестилерия, която преработва близо 200 т розов цвят на сезон.

"Слабите реколти по никакъв начин не влияят върху качеството на розовото масло", категоричен е бившият шеф на пловдивския панаир. По думите му основната причина да има залежали количества розово масло в отделни региони на страната, се нарича "ковид пандемия".

"Когато започна кризата през 2019 година, това удари цялата световна индустрия и всички браншове, включително и козметичния и парфюмерийния. А розовото масло е основна суровина на тези бизнеси", обясни Радев. Според него общото свиване на пазарите е причина за трудната реализация на продукта.

Непласираното "течно злато" се съхранява в банкови трезори. За да не се влоши качеството му, се изисква постоянна температура и влажност. В най-чистата си форма то е с наситен жълт цвят със зеленикав оттенък и се пази в специални херметически затворени медни съдове с големина около 4 кг.

Българско розово масло се изнася главно в Азия и Далечния Изток на цени около 6500 – 7000 евро килограма. Европа е затворена за родния традиционен продукт, макар в страната ни в последните години да работят много чужди дестилерии, които захранват основно френските козметични компании.

Заради проблема с реализацията и ниските изкупни цени близо 150 от общо 300 собственици на масиви в района на Стрелча тази година са изоставили насажденията си и се отказват от бизнеса. Повечето са семейни малки стопанства, които садят рози от няколко поколения.

"Този акт на отчаяние беше продиктуван от драстично ниските изкупни цени. Няма как да се издържи, когато дестилерии плащат 1,50 лв. за килограм цвят", твърди Владимир Стоянов. Йордан Радев обаче смята, че сътресенията са започнали веднага след опита на държавата да изкара бранша на светло с приемането на Закона за розата, който влезе в сила от 31 януари 2020 година.

Това осуети всички плащания "на ръка" и малките собственици на фамилни насаждения от десетина декара започнаха да се отказват, твърди той. Между 1,30 – 1,50 лв. е себестойността на 1 килограм цвят със садене, торене, грижите по насажденията и обирането на реколтата.

"Допреди пандемията изкупната цена на маслодайната роза достигаше до 4 лева на килограм и никой не се оплакваше. Миналата и тази година цената падна на 2,50 лв. и е естествено производителите да са недоволни", коментира още Радев. Някои собственици предприели крайни стъпки, като изоставили цветовете да окапят на полето, защото не им е рентабилно. Други наистина нямат финансова възможност да платят на работници.

Най-упоритите са обявили дарителска кампания "SOS Българска роза" , която подпомага розопроизводители от Стрелча, Клисура и Средногорието. Идеята е еднократна финансова подкрепа да получат малки стопанства с насаждения до 30 дка, които могат да докажат с документи, че са продали розовия цвят на цена под 2 лв./кг.

Другият им ход е да искат спешни промени в появилата се наскоро на страницата на Министерството на земеделието национална Стратегия за развитие на българското розопроизводство за периода 2021 - 2027 г.

Хората, които отглеждат българска маслодайна роза настояват държавата да промени начина, по който отпуска субсидиите на розопроизводители. "Те трябва да се начисляват на базата на количеството набран розов цвят, а не на засадени площи", обясни Владимир Стоянов.