Историята на световните епидемии има различни аспекти, които се изучават като опит на човешката цивилизация, разказва проф. Лолита Николова от Карлово.

Не всички се развиват като пандемии, т.е. обхващащи за сравнително кратко време значителна част от света.  Това особено важи за коронавирусите, тъй като преди Ковид-19, причинена от неизвестен досега коронавирус (SARS-CoV-2), предишните две епидемии имат по-ограничено разпространение (SARS-CoV-1 и MECoV).

Едва след поразяването на Италия в началото на 2020 г. за света стана ясно, че сме изправени пред пандея, която се метафоризира като трета световна война. Тъй като България е в зона на по-късно разпространение на смъртоносната болест Ковид-19, по-доброто познаване на световния исторически опит най-общо в третиране на инфекциозните заболявания може евентуално да помогне ние да не преживеем драмата на Италия, която е с развита и много по-добра от нашата медицински система на обслужване, но достига до ситуация, когато лекарите решават кой да лекуват и кой да бъде обречен на фатален край.

Основен проблем е как се разпространява коронавируса, който причинява смъртоносната болест Ковид-19.  Историческият опит показва, че новите явления трудно се анализират и причините бавно се изясняват, затова са необходими изключително сериозни предпазни мерки. Всички изследователи подчертават, че се касае за коварен вирус, чиито поражения се смяташе в началото, че засягат единствено белите дробове, но новите наблюдения показват, че пораженията са върху различни органи и с тежки последствия, включително внезапно влошаване на състоянието или внезапна смърт на „оздравелите“. Следователно, има много неясноти около причините на вируса, което означава, че и не са известни всички начини на разпространението му. Затова лекуването му би трябвало да бъде в заведения, които отговарят на най-високите световни стандарти за инфекциозни заболявания, към които се отнасят само тези в модерни съвременни постройки. Старите постройки не могат да осигурят хигиената за този вирус.

Необходимо е да се припомни как случаят с откриването на силата на добре измитите ръце и дезинфекцията  от ок. средата на 19 век, свързана с името на Игнац Земелвайс, който открива, че не добре почистените и недезинфекцирани ръце и медицински инструменти причиняват смъртоносната треска при някои родилки. До това откритие Земелвайс не достига веднага. Дълго време се е смятало също, че кучетата и котките разпространяват „черната смърт“ (чумата) и истинските причинители – плъховете са продължавали да заразяват хората. През 19 век продължително господства теория за миазмата при обяснение на инфекциозните заразявания, която бавно  се измества от микробната теория за заразяванията като холера и чума благодарение на учени като Луис Пастьор.  Един век по късно, през 1972, Стенли Прусинер установява, че инфекциозният агент са всъщност протеините - приони (от Protein infection Only). Следователно, историческият опит ни учи, че винаги може да има изключително важни области в познанието за заразните болести, за които господстващото знание е или невярно, или непълно.