Този въпрос и днес вълнува българите, но все още няма категоричен отговор от изследователите. Едни се доверяват на запазените спомени на участници в събитията, други отхвърлят тяхната достоверност.

 

Първият опит, за който се съдържа информация в мемоарните източници, е за дните веднага след залавянето на Левски. Акцията е на търновските революционни дейци начело с Христо Иванов Големия. Те се опитват да запалят затвора, където е докаран от Ловеч Апостола, с идеята в суматохата заловените да успеят да избягат. За съжаление е неуспешен. След това смятат да направят засада и да го освободят, докато го карат към София, но властите организират много бързо тръгването от Търново още през нощта и този замисъл се оказва нереализиран, разказват от Национален музей "Васил Левски" в Карлово.

 

По-късно повечето комитетски дейци очакват, че Левски ще бъде откаран и съден в османската столица – Цариград. Затова в края на януари 1873 г. е замислен нов опит за освобождаването му. Идеята е по време на превозването на Апостола от София към Цариград да бъде нападнат конвоят. Това дава надежда, че с повреждане на ж. п. линията от Пловдив към Одрин той може да бъде освободен. Дейци от Чирпан, Пловдив, Хасково се залавят с подготовката на акцията. По спомени на Иван Андонов, поп Минчо Кънчев и други се създават групи, набавят се инструменти, а на места са развалени релси по Баронхиршовата железница.

Христо Илич, член и касиер на Пловдивския революционен комитет свидетелства:

 

„Съобщението на Старозагорския р.к., че Васил Левски бил хванат жив от турската потеря и отведен в София и от там турското правителство щяло да го изпрати през Пловдив за Цариград. Пловдивският революционен комитет нареди и свика веднага на тайно заседание главните ръководители, състоящи се от Антон Балтов, Димитър Даскала, Костадин Доганов и др. Взе следното решение: „… непременно да се устрои една чета от няколко лица революционери, които при прекарването му през Пловдив да проследи и нападне конвоираната от турска полиция стража вън от гр. Пловдив между с. Динк и с. Поповица и избави В. Левски. А в случай, че го изпрати по железницата, която тогава са още строеше, то да се определят няколко лица, които преди заминаването на тренът, в който бъде В. Левски още предната нощ извадят отвъд Катуница няколко релси от линията, и при спирането там другите да избавят от стражата Левски и го отведат към горите на Бачковския манастир. …“

 

Процесът обаче изцяло завършва в София. На 22 януари 1873 г. султан Абдул Азис, подписва ираде, с което потвърждава смъртната присъда на Васил Левски. Така очакванията на комитетските дейци и подготовката за освобождаването на Апостола остават без резултат.

 

Остават и въпросите – доколко е било възможно освобождаването на Апостола, с каква охрана е прекарван по пътищата през зимата от Къкрина до Ловеч, от Ловеч до Търново, от Търново до София, доколко са били информирани навременно комитетските дейци, за да предприемат веднага действия ...

 

Дали ще се открият документи след толкова години, които категорично да докажат описаните в мемоарните източници опити на революционните дейци да спасят Васил Левски, за да се реши този спорен въпрос, времето ще покаже.