Георги Иванов Странски е български лекар, революционер и политик, роден на 13 август 1847 година / по нов стил/ в Калофер.

Близък приятел на Христо Ботев, той участва активно в емигрантските революционни организации в Румъния през 1860-те и 1870-те години. След Освобождението е сред водачите на Либералната партия в Източна Румелия, а след Съединението – на Народнолибералната партия.

През 1864 заминава за Букурещ, където завършва първо медицинско училище, а после и медицина в университета там. През следващите години работи като лекар в Румъния и издава книгата „Медицински беседи“. Т

В Румъния Георги Странски е сред основателите на Българското човеколюбиво настоятелство и член на Българското централно благотворително общество, което наследява под благовиден предлог БРЦК след разгрома на Априлското въстание. По време на Сръбско-турската война (1876) участва в румънска санитарна мисия в Сърбия, а през Руско-турската война (1877 – 1878) е военен лекар в румънската армия.

По време на Временното руско управление Георги Странски е окръжен лекар на Плевен. След това е народен представител в Учредителното събрание (1879) и I Обикновено Народно събрание (1879). През 1879 се установява в Пловдив, където работи като лекар и става един от водачите на Либералната партия в Източна Румелия. Той е директор на финансите , член на Постоянния комитет и негов председател, както и председател на Областното събрание. Участва в организирането на Съединението като член на Българския таен централен революционен комитет и след преврата става председател на образуваното временно правителство и комисар в Южна България.

След Сръбско-българската война Георги Странски е дипломатически агент на България в Белград. След това е министър на вътрешните работи в кабинета на Константин Стоилов и министър на външните работи и изповеданията в правителството на Стефан Стамболов. Той е и народен представител.

След оставката на Стефан Стамболов Георги Странски подновява лекарската си практика. През 1897 – 1899 е управител на Александровска болница в София, а през 1899 – 1900 е окръжен лекар в Русе. От 1900 до 1904 е председател на Върховната сметна палата.

Умира на 17 януари 1904 в София.