Съкровището е колективна находка, която се състои от пет златни и сребърни единични наушници /накити за глава, обеци/ и една елипсовидна украса от сребро с позлата, вероятно пришивана към дреха. Освен петте наушници и украсата са открити и 4 златни монети на византийския император Андроник ІІ Палеолог със сина му Михаил (1295-1320 г.) и 59 сребърни гроша /цели и фрагментирани/ на българския цар Теодор Светослав (1300 -1322 г.). Находките са открити случайно край с. Дъбене, предадени в музея през 1958 г. Дълъг период от време са били изложени в Националния исторически музей, преди години са върнати в Карлово и са заведени в инвентарната книга на музея в отдел „Археология“. Съкровището е участвало в международната изложба „Златна Византия и Ориента” в двореца Шалабург, Австрия през 2012 г.

 

Наушниците са великолепни образци на златарското изкуство и емайла, като четири от тях са изработени от 20- каратово злато. Накитите са богато украсени, използвани са техниките на усукан филигран и на клетъчния емайл най-много червен и по-малко тъмносин и бледорозов, с триъгълни мотиви от гранули, сърца, спирали. Приложената техниката на филигран е заимствана от Изтока, специално филигран корде, който се разпространява в Западна Европа през XIII в. Широките културни връзки на средновековна България с Изтока, Западна Европа и Византия са допринесли за възприемането на форми, техники и детайли в изкуството. Някои от наушниците са украсени са с изображения на птици /гълъби и пауни/ с разперени крили или статично, със сцени с богато символно значение.

 

Вероятно тези фино изработени накити са принадлежали към обредния тържествен накит. Обикновено подобни накити са притежание на висшите слоеве на средновековното българско общество, достояние на които са били най-добрите произведения на съвременната им епоха. Находката от Дъбене представлява съкровище, събирано вероятно от местен аристократ или сараф по време, когато България е раздирана от вътрешни междуособици. Населението е живяло в несигурност и много често са случаите, когато са заравяни в земята скъпи предмети и монети.

 

Най-същественият елемент за датировката на луксозните предмети е нумизматичният материал. Въз основа на монетите, формата на накитите, техниката на изработка специалистите отнасят находката към края на XIII в. и нач. на XIV в. Известните запазени произведения на финото ювелирно творчество са малко на брой, което увеличава още повече стойността на накитите, открити край с. Дъбене. Те са вписани и в Националния музеен фонд.

 

Източник: Исторически музей Карлово

 

Снимки:

 

Образ на Десислава, съпругата на севастократор Калоян – ктитори на Боянската църква.

Севастократорица Десислава носи наушници от типа на карловските, вероятно с перлен наниз, който се е прикачвал към тях.