Пътеводителят "По стъпките на Апостола", който Национален музей "Васил Левски" в Карлово издаде в края на 2021 г., представя богата информация за пребиваването на Апостола в много селища в цялата страна и съседните балкански държави. В няколко публикации от Музея представят най-близките селища около Карлово и пребиваването на Левски в тях, а също и местни комитетски дейци.

 

ВАСИЛ ЛЕВСКИ И СЕЛО ДЪБЕНЕ

 

Село Дъбене се намира на около 6 км южно от Карлово. Там Васил Левски често е намирал убежище по време на своите пътувания при верните си съратници, учителите Лило Николов Цолев (даскал Лило) и Минчо Хаджинедев, който по-късно станал свещеник с монашеското име поп Мина. Двамата дъбенци са споменати от изследователите в почти всички биографии на Апостола. Те, както и другите членове на дъбенския комитет, взимат дейно участие в революционната дейност в Карловско. Левски се познава с двамата учители от Дъбене още от юношеските си години. Техните срещи зачестяват след като той е главен за даскал в село Войнягово. По-късно, когато Левски започва своята апостолска дейност, пътят му често е минавал през Дъбене.

 

Даскал Лило е основател на първото новобългарско училище в селото през 1858 г., което първоначално се е намирало в църковния двор. Освен своята просветителска дейност, той се включва и в комитетските дела като често е изпълнявал поръчки за набавяне на различни стоки, нужни на карловските дейци. Неговата къща се превърнала в център на революционното движение в селото. Той доживява до Освобождението като се включва активно в обществения и културен живот на родното си място. Намира смъртта си по особено жесток начин по време на политическите вълнения в селото в края на XIX в. Името „Даскал Лило Николов“ носи затвореното в наши дни училище в Дъбене. Известна е случката, в която османски конен отряд заварва Левски в дома на даскал Лило. Преоблечен с дрехите на аргатина, който работел в двора на даскала и с превръзка на главата Апостола се измъква на косъм от опасността.

 

Поп Мина е бил таен куриер в местната организацията. Левски го споменава в едно свое писмо до Найден Геров от 1 февруари 1868 г. Събрал всички противоречия на епохата, през деня поп Мина служил в църквата, а през нощта майсторял и поправял пищови, откъдето идва и прякора му – Пищовлията. Според някои изледователи дори е бил и един от малкото свидетели на гибелта на Апостола. По-късно той активно се включва и в организирането на Априлското въстание в Карловско. Изпратен е заедно с председателя на Карловския революционен комитет – Васил Платнаров в Оборище на общото събрание. По ред причини до вдигане на въстание в Карловско не се стига. Това обаче не спира поп Мина тайно да трупа оръжие в църквата „Св. Никола“ в Дъбене. За тази дейност той е арестуван, измъчван и зверски заклан от заптиетата. През 2011 г. на храма, където е служил той, е поставена паметна плоча.