Навръх Гергьовден /23 април по стар стил/ преди 154 години, през далечната 1864 Васил Левски става даскал в карловското село Войнягово. Малко преди това Дякона се е отказал от монашеството.

През 1852/53 г. във Войнягово е построена и осветена църквата „Св. вмчк Димитрий Солунски“ – тя е умалено копие на църквата „Св. апостоли Петър и Павел“ в Сопот и е един от най-добрите образци на брациговската строителна школа, заедно със сопотската църква. Обявена е за паметник на културата през 70-те години на XX век. 

В черковния двор е съхранено училището, в което Васил Левски е учителствувал през 1864/66 г. и днес то е музей за историята на селото.

Тук във Войнягово през ранната пролет на 1865 г. Васил Левски основал първото „Тайно братство“ – прототип на по-късните революционни комитети. Има предположения, че Васил Левски е основал и читалището, което във времето непосредствено преди Освобождението се разтурило.

През 1900 г.читалището било възобновено от учениците на Апостола, като му било дадено и името „Васил Левски“ и утвърдено от Министерството на Народното просвещение със заповед №818 от 29 август 1903 г. Днес то е средище на културния живот в селото и пазител на традициите на Войнягово.

От селото са излезли много хайдути и войводи, измежду които по-известни са: Видул войвода, Вълко войвода и Петър Петков Топалов. Войняговци взимат дейно участие и в църковно-националните, и в националноосвободителните борби. Във времето на подготовка на Априлското въстание Войнягово е посещавано поне два пъти от главния апостол на IV-ти (Панагюрски) окръг Панайот Волов, който го намерил много добре подготвено и въоръжено.

Войняговци обаче делегирали правата си да ги представлява на Великото народно събрание в Оборище на представителя на Карлово Васил Платнаров, който бил върнат от войводата Георги Бенковски поради нередовни пълномощия. Така селото и комитета му останали извън събитията и обявяването на Априлското въстание.

От селото са излезли трима участници в Опълчението. Войняговци се включват активно и в Съединението и последвалата го Сръбско-българска война, като дават три жертви в тези събития.