Навръх Гергьовден /23 април по стар стил/ преди 154 години, през далечната 1864 Васил Левски става даскал в карловското село Войнягово. Малко преди това Дякона се е отказал от монашеството. Във Войнягово той остава до 1866 година. Школото, което се намира в двора на църквата „Св. вмчк Димитрий Солунски“, днес е музей.

Църквата е умалено копие на храма „Св. апостоли Петър и Павел“ в Сопот и представляват едни от най-добрите образци на брациговската строителна школа. Обявена е за паметник на културата през 70-те години на XX век.

В класната стая още се пазят книгите, по които е Левски е обучавал децата, както и малката джобна мастилница със специално отделение за перодръжката, която Левски непрекъснато носел запасана в пояса си. Тук във Войнягово през ранната пролет на 1865 г. Васил Левски основава първото тайно братство — прототип на по-късните революционни комитети.

През 1866 г. Левски напуска внезапно село Войнягово, повикан от Георги Сава Раковски в Букурещ за бъдеща революционна акция.

Трябва да се отбележи и нещо любопитно – има и известни данни, че Васил Левски е основател на читалището, което е разтурено непосредствено преди Освобождението (1876-77). През 1900 г.читалището е възстановено от учениците на Апостола, дадено му е и името „Васил Левски“ и е утвърдено от Министерството на народното просвещение със заповед №818 от 29 август 1903 година.

Източник: vasil-levski.eu.