Ако сте се наситили на морския бриз и шепота на вълните, но сърцето ви копнее за пътешествия, не пропускайте стотиците възможности и интересни дестинации – само на една ръка разстояние от Пловдив. Септември е най-красивият и приятен месец за пътуване, така че огледайте се и напавете избор. Ние ще ви разкажем за едно място - земя на герои!

Клисура е малко старопланинско градче, с население около 1500 човека, но там със сигурност витае духът на още хиляди. Защото Клисура е едно от най-героичните кътчета на България, бранило с кръвта и честта си името и свободата на родината ни.  Именно в Клисура забива камбаната в онзи паметен за всички българи 20 април 1876 г., когато е  провъзгласено Априлското въстание. Смелата и безкористна борба на местното население му коства почти цялостното опожаряване на града и стотици жертви. Но нищо не сломява гордия, суров, смел и обичащ повече от всичко независимостта и свободата клисурски дух. И това остава навеки в историята.

Малките възрожденски къщички, заобиколени от високите зелени била на Стара планина и Средна гора, руините на църквата „Св. Николай Чудотворец”, прочутите черешови топчета и величествената статуя на героя – символ на града Иван Боримечката - всичко това навява усещането за едно славно минало, което поставя Клисура в една категория с градове като Батак, Карлово и Копривщица. А всички те са заплатили жестока цена в името на най-святата идея – националното освобождение. И подвизите им още „отекват” по тези земи.

Пътуването до Клисура е не само удоволствие. Това е и възможност да се върнете назад в историята и за пореден път да си припомните непобедимостта и морала на българския род.

Ето и две места, които обезателно трябва да посетите в Клисура:

Паметник на Иван Танков – Боримечката

Монументът е изработен по случай 100-годишнината от Априлското въстание и е открит официално в един и същи ден с паметника на големия панагюрски герой Павел Бобеков. Скулптор и на двата монумента е Методи Измирлиев.
Иван Танков се включва с ентусиазъм в подготовката на въстанието и му е възложена нелеката задача да разположи черешовите топчета на техните позиции в местността Зли дол. Боримечката не е избран случайно за това задание. Смятало се е, че заради огромната си физическа сила той ще се справи сравнително лесно с него. Така се и оказва, 24-годишният исполин разполага "черешовата артилерия" на нейните позиции и я подготвя за бойни действия срещу турците. Именно той със своя гръмовен глас предупреждава населението на Клисура да не се страхува от гърмежите при изпробването на черешовите топчета. От същата позиция няколко дена по – късно Боримечката предупреждава за настъпването на ордите на Тосун бей и приканва населението на Клисура да потърси спасение извън града. По този начин Иван Танков остава завинаги в народната памет като един храбър юнак дръзнал да се опълчи срещу Османската империя.

Исторически музей 

Сградата, в която се помещава Историческият музей на Клисура, е построена през 1925-1926г по повод 50-годишнина от Априлското въстание срещу османската власт (1876г). В продължение на 30 години жителите на града събирали пари за строежа на сградата, която да запази спомените от Априлското въстание. По случай 100-годишнината от въстанието, през 1976г е открита нова читалищна сграда и музейната сбирка е преместена в една от нейните зали.
Днес сбирките на Историческия музей са разположени на няколко етажа в сградата. Най-ценният експонат на музея е оригиналната камбана, с която на 20 април 1876г е обявено Априлското въстание. Целият втори етаж на музея разказва за участието на Клисура във въстанието. Изложени са дрехи, въоръжение на въстаниците, копие на знамето на въстаниците. Част от експонатите са свързани с отзвука на Априлското въстание в Европа и с Руско-турската война от 1877-1878г, която е освободителна за част от България. В приземието на музея е подредена малка художествена експозиция с платна на известни български художници. Картините са оригинални и са свързани с националноосвободителното движение срещу османската власт от XIXв.
Друга част от експозицията представя поминъка на клисурци - розопроизводство, скотовъдство, както и развитието на просветата в града. Специално място е отделено на изтъкнати българи, родени в Клисура, като основоположника на книгоиздаването в България Христо Данов (1828-1911г), политика Марко Балабанов (1837-1921г) и др. В обособения кът, посветен на Христо Данов, посетителите могат да видят личната му библиотека.