Карловското Войнягово кани на празник за 158 години от главяването на Левски за даскал в селото

Автор: Plovdiv Now 20:00, 03.05.2022 6403

Карловското Войнягово кани на честване за 158 години от главяването на Левски за даскал в селото. Събитието е на 6 май, навръх Гергьовден, от 8,30 часа.

Ще има литургия и водосвет, Гергьовска люлка и Гергьовско хоро. За доброто настроение ще се погрижи оркестър. Вижте повече за програмата в приложения по-долу плакат.

Васил Левски идва в селото на 23 април 1864 година по стар стил. Празник е – Гергьовден. „Певците пееха и свещеникът бе почнал литургията. В момента, когато очите на всички бяха обърнати към светия олтар и тихо се молеха, влезе в храма млад, строен момък, с кръшна снага, с ясно лице, с живи проницателни очи, с едва наболи мустаци и отрязана отзад златоруса коса. Той се спря при певците.

Дрехите му свидетелстваха, че е гражданин. Погледите на всички се отправяха към него. И жените тозчас отгатнаха миловидното лице на дякона и захванаха тихо да шепнат: „Това е дякон Игнатий, който се е раздечил по Великден и е дошел да се глави тук за даскал“. Младият учител бързо завладява сърцата на млади и стари в селото.

В учебната работа той въвежда новата взаимоучителна метода. Суровата дисциплина и наказанието замества с авторитета, внушението и строгия поглед. През горещите дни Левски извежда учениците си из околностите на селото, където прекарват в игри и занаяти.

Любовта на децата към учителя открива и сърцата на бащите. Неусетно младият учител се сближава и със селяните. Будните младежи посвещава в белградските събития и дейността на Раковски. С увлечение им говори за подвизите на хайдути и войводи.

По-смелите започва да обучава във военна гимнастика и стрелба. С верни другари и пламенни младежи Апостола поставя основите на „Тайното братство“, което по-късно ще прерасне в революционен комитет.

Във Войнягово Васил Левски учителства близо две години – от май 1864 г. до края на март 1866 г. Без да завърши учебната година. Той внезапно напуска селото, за да се озове в Добруджа, а оттам през следващата година във Влашко и в четата на Панайот Хитов.

По-късно при обиколките си през Стремската долина Левски отново посещава Войнягово.

„Като разбрали войняговци за неговата гибел, били черковните камбани цяла седмица без да спират и все стояли там, дето Левски пял в храма и дето учил децата. Жените от жалус към него хвърлили шарените кърпи и сложили на главите си черни. Носят ги и до днес.“

Едва ли има друго предание, което така ярко разкрива народната мъка по смъртта на Апостола.

Източник: Национален музей "Васил Левски" в Карлово