С поклонение пред паметника на Петър Юруков днес от 18 ч. Карлово ще отбележи 115 години от Илинденско-Преображенското въстание. Войводата е един от героите на въстанието, превърнало се във връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. 

Роден в Карлово на 19 декември 1882 г. в семейството на търговец, още като ученик в Железарското училище в Самоков Юруков се запознава отблизо с освободителните борби на българите в Македония и Одринско и отдава безрезервно своя млад живот на тази борба. Става член, а след това и председател на Тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев” в Самоков. Тук дружи с Мицо Делчев, брат на Гоце Делчев. След една ученическа стачка го изключват от училището. Оттук нататък се включва активно в борбата на поробените българи.

Става деец на ВМОРО, като първо се обучава в четата на Михаил Апостолов - Попето, и през май 1900 година Гоце Делчев го изпраща за секретар на Дойранската районна чета. Замества Христо Чернопеев като кукушки районен войвода след раняването му. В 1901 година действа в Радовишко заедно с Михаил Герджиков, а по-късно става секретар на Михаил Попето във Воденско.

През февруари 1902 година влиза с чета в Тиквешко, за да въстанови каналите от Струмица и Радовиш до Прилеп, а Атанас Бабата е негов подвовйда с 8 души. На път за Тиквешко в края на февруари четите на Петър Юруков, Атанас Бабата и Никола Дечев разбиват в сражение четата на Дончо Златков, като предварително на младите четници е обяснено, че ще се сражават с турска потеря. За сражението секретаря на Юруков Михаил Шокев от Охрид в спомените си пише: „Защо трябваше да се бием българи срещу българи“.

А според инспектора на четите Трайчо Христов целта на сражението е да се прогонят дейците на ВМОК в България и да не подготвят населението за прибързано въстание. До пролетта на 1903 година Петър Юруков обикаля и в Прилепско, като четата му нараства с 80 души.

През Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Аргир Манасиев и Димитър Занешев, е в главния въстанически щаб на революционен окръг „Кожух“. Негов помощник-войвода е Лазар Мишев. Взима участие в няколко сражения и терористични актове. След въстанието е крушевски войвода, а в Тиквеш оставя за свой заместник Христо Гувев от Кошани.

Заедно с Петър Радев - Пашата и Георги Сугарев се сражава със сръбските въоръжени чети в Македония. През есента на 1905 година след тежък бой с потеря е тежко ранен при манастира „Свети Никола“ край село Прилепец. Отведен е от своите другари в прилепската болница, където заболява от тиф и умира на 18 януари 1906 г.

В негова чест по време на Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944) в град Прилеп е построен паметник, който е съборен след установяването на комунистическата власт в 1944 година.