Димитър Паничков е български печатар, книжар и издател. Роден е на 25 март1810 г. в Калофер. Умира на 99 години на 5 февруари 1909 г. в Свищов, след години в нищета и забвение.

Първоначално образоване получава в килийното училище на родния си град. После чиракува в Карлово. Учи абаджийство при баща си и пътува с него до Цариград. През март 1858 г. заминава за столицата на Османската империя. На следната година постъпва на работа в печатницата на Драган Цанков и усвоява печатарския занаят. По-късно купува на изплащане печатницата и поема печатането на списание „Български книжици“ (от юли 1961 до юни 1862).

Участва в борбата за черковна независимост. През 1863 г., наклеветен от фанариотите, е арестуван и заточен в Мосул, Мала Азия. Следващата година успява да избяга и се установява в Браила. Там отваря кръчма, в която се събират българските хъшове от града. Изгонен е от Браила и е интерниран в Бесарабия. Освободен е след поръчителството на д-р Иван Селимински и се завръща отново в Браила, където започва да печата в. „Дунавска зора“ през 1867 г.

Като издател Димитър Паничков работи заедно с Добри Войников, Христо Ботев, Райко Блъсков, Светослав Миларов, Стоян Заимов и др. В неговата печатница излизат вестниците „Хъш“ (1868), „Кукуригу“ (1870), „Хитър Петър“ (1870-1874), „Михал“ (1875) – не е запазен нито един брой, „Възраждане“ (1876). През 1871 г. Димитър Паничков печата и вестника на Христо Ботев „Дума на българските емигранти“, редактира в. „Клепало“ (1872). Към печатницата си урежда книгопродавница. През 1877 г. се установява в Плоещ и печата вестника на Иван Кършовски „Independenta national“.

След Освобождението пренася печатницата си в Свищов. Той помества две полемични бележки във в. „България“ (1860). Издава „Календарче за 1862 г.“ (Цариград, 1861), „Евангелие за Второ Воскресение“ (Цариград, 1862), „Буквар за децата“ (Цариград, 1862), „Служба святих славних и равноапостолних господним отцем нашим Кирила и Методия…“ (Браила, 1870), „Календар за година 1873“ (Браила, 1873) и др. Интересни и ценни са бележките и в спомените на Димитър Паничков, обнародвани след Освобождението от Н. Начов в „Сборник на Калоферската дружба“ и от Михаил Димитров в „Христо Ботев. Неизвестни произведения“ (1924).

Д-р Александър ТОНЕВ