Калоферската общественост отбеляза днес 181 години от рождението на Екзарх Йосиф – наречен неслучайно от признателния български народ „дипломатът в расо“.

Роден е на 5 май 1840 г. в подбалканския град Калофер със светското име Лазар Йовчев. Петгодишен остава сирак и е отгледан от най-голямата си сестра Рада. Започва обучението си в родния град в четирикласното училище на даскал Ботьо Петков. Любознателен и трудолюбив ученик, а след това и помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер. С помощта на живеещи в Цариград калоферци учи във Великата народна школа във Фенер, а след това във Френския колеж (Цариград). С подкрепата на Калоферската община, вече 24-годишен, постъпва през 1864 г. в Литературния факултет на Сорбоната в Париж, а 3 години по-късно се прехвърля в Юридическия факултет, който завършва с научните степени „бакалавър“ и „лисансие“.

Наред с родния български език екзарх Йосиф говори свободно френски, руски, турски и гръцки езици.

Завършва философия и право в едно от най – престижното учебно заведение – Сорбоната. След почти седем годишно пребиваване във френската столица, той се установява в Цариград и активно се включва в обществения и литературен живот на българската колония. Въпреки, че не е духовно лице, поради безспорната си ерудиция, получава покана и става секретар на смесения съвет, учреден в помощ на българската екзархия.

 

На 23 септември 1872 година младият публицист се замонашва под името Йосиф. Няколко години по – късно е избран за Ловчански митрополит. Сравнително младият, образован и енергичен, духовният пастир пристига в Ловеч в разгара на турските зверства, след потушаването на Априлското въстание.

 

На 24 април 1877 година е избран за втори български екзарх. В продължение на 38 години е глава на Българската православна църква. Спечелил благоволението на Високата порта е издействал повече от 1300 фермана – документи, които дават правото на поробените българи да строят училища, читалища, църкви и манастири.

 

Умира на 20 юни 1915 година. Неговите съвременници отбелязват, че “ ...Историята на неговия живот е история на две поколения, от българското племе, от Шар планина, до Черно море, и от Дунав, до Бяло море“.