На 6 юни 1935 г. в присъствието на цар Борис III тържествено е открита къщата музей на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Негово Величество държи реч и прерязва лентата. След това тогавашният пловдивски митрополит – Максим, отслужва панихида и водосвет, а литературоведът и етнограф проф. Михаил Арнаудов произнася вълнуващо слово.

В този дом народният поет се ражда през 1850 г. Къщата е построена през XVІІІ в. от неговия прадядо. В разгара на Руско-турската освободителна война, през юли 1877 г., тя е опожарена.

Идеята за възстановяването й възниква през 1920 г. в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на големия ни творец.

На 24 октомври същата година е учреден „Комитет за постройка паметник и къща-музей на народния поет Иван Вазов в Сопот” и започва събирането на средства. За възстановката на сградата народният поет прави скица по спомен, а проектът е дело на архитект Александър Рашенов, който черпи сведения от Вазовия брат генерал Георги Вазов и сестра му Въла Фетваджиева.

Строежът на къщата започва през 1931 г. и завършва през 1935 г. Братята и сестрата на Иван Вазов помагат за възстановяването на интериора, ръководено от директора на Етнографския музей в София Ст. Л. Костов.

Идеи за неговия възрожденски стил са почерпени и от творчеството на писателя, по-специално от романа му „Под игото“. По идея на Ст. Л. Костов, една от стаите представя възстановка на бръснарницата на Хаджи Ахил с героите от разказа „Хаджи Ахил“ и повестта „Чичовци“ – Хаджи Ахил, Хаджи Бошнак, Иванчо Йотата, Хаджи Смион, Хаджи Караяс.

През 1964 г. къщата музей е обявена за паметник на културата от национално значение. Наред с тези в Берковица и в София, това е една от трите къщи музеи, с които е свързан животът на Иван Вазов.