Историк твърди, че има 8 опита за спасяване на Левски

Автор: Plovdiv Now 11550
Историк твърди, че има 8 опита за спасяване на Левски

Днес, 19 февруари, отбелязваме 147 години от гибелта на Васил Левски - най- светлия герой в българската история, гениален теоретик и революционер, стратег и организатор на българското националноосвободително движение през 60-те и 70-те години на ХІХ век.

Дяконът е заловен през 1873 година, няколко месеца след обира, който Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 година. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче край Ловеч.

Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 19 февруари 1873 година. Присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

Изследователят, историк и юрист Янко Гочев, автор на тритомния труд „Руската империя срещу България“ твърди, че има 8  опита за спасяването на Васил Левски. 

Първият е след откарването на заловения Левски в Ловеч – вечерта на 27 декември 1872 г.

На 28 срещу 29 декември комитетските дейци в Търново се опитват да запалят конака, за да може в суматохата заловените българи да успеят да избягат.

Третият е документиран в спомените на съратника на Левски Христо Иванов – Големия, където е отразено, че е правен опит за създаване на ударна бойна група от може би 20- тина търновски членове на комитета с идеята да нападнат конвоя, който съпровожда Левски. Оказало се, че на призивите на Големи се отзовали само трима от призваните.

Четвъртият опит е от 2 януари 1873 г – организирана чета заминава за Арабаконашкия проход, но стига там няколко часа след преминаването на конвоя. 

Петият опит е четата, създадена по идея на Атанас Узунов – в София е изпратен човек, който да доложи по кой път ще бъде изпратен осъденият Левски в Цариград.

Шестият е опит за подмяна на Левски с двойник в затворническата килия.

Седмият –  дипломатически опит– Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски. Руският посланик в Цариград Граф Игнатиев категорично забранява това.

Чирпанлии също правят опит да  спасят Апостола, който често се отбивал там при обиколките си из страната.  В тамошния комитет научили, че султанът много се интересувал да види  „Дервиш оглу Арслан“, който 10 години подкопавалимперията и затова от София той трябвало да бъде откаран с влака в Цариград, където щял да бъде процесът срещу него.

Революционерите чирпанлии събират пари помежду си и изпращат на 28 януари 1873 г. в София занаятчията от Стара Загора Дончо Йовков да следи какво става с Левски и да им донесе новини. Той пристигнал на 8 февруари. По това време съзаклятниците вече са подготвили и въоръжено нападение над влака край Първомай. Йовков се връща на 15 февруари и им казва, че пристигнал в София на 8 февруари, когато Левски бил вече обесен. Не им останало нищо друго освен да отслужат панихида за него.

Най-сериозният опит да се спаси животът на Левски е търсен чрез намесата на международната дипломация. Този опит е свързан с мисията на тайния пратеник на Търновския революционен комитет в Сърбия през януари 1873 г. На 16.01.1873 г. Търновският комитетът изпраща в Белград свой пратеник с идентични писма до Панайот Хитов и Любен Каравелов. Пратеникът на търновци носи със себе си и жалба до представителите на великите сили в Белград, до които документът е трябвало да стигне чрез  Каравелов, ползващ се, поне според търновци, с авторитет сред тях. Надеждата на авторите на тази жалба е, че дипломатите могат да окажат ефективен натиск над Портата за спасяване живота на Левски. Особено много се разчита на Любен Каравелов, който е трябвало с авторитета си да поиска от консулите в Белград да вземат отношение. Той обаче отхвърля инициативата на търновци. Без обяснения отказва да подаде жалбата. Пратеникът преписва начисто носените писма, изготвя техни копия и ги предава на сръбските управници, в това число министъра на външните работи и доскорошен регент Й. Ристич.

Той съветва българския пратеник да не чака нищо от консулите. В отговора си от февруари 1873 г. до Търновския комитет П. Хитов потвърждава получаването на писмото, което е изпратено по пратеника, наречен от него „черната шапка“. Войводата пенсионер на сръбска правителствена издръжка облива търновци с леден душ: „От тука, братя, нищо не очаквайте…“

Сърбия няма интерес да разваля отношенията си с Турция и за пореден път отказва не само да подкрепи българите с военна сила в едно тяхно въстание, но и въобще да съдейства по дипломатически път за спасяване на задържаните и разпитвани в София български революционни дейци.

 

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина