На конференцията по повод 85 години от създаването на Национален музей "Васил Левски" в Карлово проф. Орлин Събев представи за първи път своята най-нова книга „ДОКУМЕНТИ ЗА ГЕОРГИ РАКОВСКИ В ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ“.

 

За целите на документалното изследване авторът осъществява задълбочено проучване в Османския архив в Истанбул и открива 53 архивни единици, съдържащи общо 86 документа, преимуществено на османотурски и няколко на френски език, в които пряко или косвено се споменава името на котленеца Георги Раковски. С изключение на един документ от 1907 г., всички други датират от времето на самия Раковски - от периода 1848–1867 г. Те разкриват любопитни и неизвестни досега детайли за неговата личност и революционната му дейност. Издирените на този етап документи проф. Събев смята, че не са всички отнасящи за Раковски, които се съхраняват в Османския архив в Истанбул, и има какво още да се издирва за Раковски там.

 

Ето част от обобщенията на проф. Орлин Събев за новоткритите документи за Георги Раковски, които той представи пред аудиторията в музея:

„От тях разбираме, че Раковски е освободен от продължилия повече от три години затвор в Цариград през април 1848 г., благодарение на ходатайството на земляка му, влиятелният сред висшите османски управляващи среди Стефан Богориди.

Повечето от съхраняваните в Истанбул османски документи са свързани с неизрядните стопански дела на Раковски и непрестанното му издирване от страна на съдружници и кредитори в продължение на повече от десет години. Ловък и находчив, той успява да се измъкне и да избегне по-дългогодишен затвор, каквато присъда би получил за деянията, в които е обвиняван.

 

В усилията им да бъде заловен, потърпевшите съдружници и кредитори ангажират Високата порта, като постепенно привличат вниманието ѝ не само към нелоялността му като търговски партньор, но и към антиосманската му политическа, публицистична и революционна дейност. Така, ако през 50-те години на XIX век в османската документация Раковски е обикновен „престъпник“, то през 60-те османските власти говорят за него като за опасен революционер, който всява смут сред българите и готви бунт в България. В преследването му са ангажирани всички погранични османски провинции, в които той би могъл да влезе в родината си от съседните територии на Сърбия, австрийските владения и Влашко, където се подвизава след бягството си от османските предели в края на 1854 г. От новоиздирените документи научаваме, че Портата не пести нито усилия, нито средства за залавянето му, готова е да възнагради щедро всеки, който го издаде и допринесе за задържането му.

П

очти неизменно всички документи от 60-те години, свързани с османската централна и провинциална администрация, наричат Раковски „печално известния“ или „прочутия“. Тези определения сами по себе си говорят за значението, което османската държава е отдавала на опасната за нея революционна дейност на котленеца. Въпреки интензивната кореспонденция със сръбските, гръцките, австрийските, влашките и молдовските власти, Портата така и не успява да го залови и да го изправи пред съда. За нея Раковски остава не само неуловим престъпник и труден за обезвреждане революционер, но и неразгадана енигма, неразкрита мистерия и неотключена тайна, придаваща на образа му онази толкова характерна за него историческа романтика.“