Героите на Карлово в борбата за освобождение на българите в Одринска Тракия и Македония

Автор: Plovdiv Now 20:30, 30.03.2021 27531

Карлово е малко градче, но дава цяла плеяда борци за освобождението на българите от Одринско и Македония, останали под властта на султана след Берлинския договор на Великите сили от 1/ 13 юли 1878г., разказва историкът доцент доктор Петър Ненков.

Всред тях с особена сила светят имената на

ПЕТЪР ЮРУКОВ

Петър Юруков е роден на 19 декември 1882 година в град Карлово, Източна Румелия. До 4-ти клас учи в Карлово, 5-и клас завършва в Пловдив през 1898 година, през следващата учебна година учи в железарското училище в Самоков, където е председател на революционния кръжок „Трайко Китанчев“.

Става деец на ВМОРО, като първо се обучава в четата на Михаил Апостолов - Попето, и през май 1900 година Гоце Делчев го изпраща за секретар на Дойранската районна чета. Замества Христо Чернопеев като кукушки районен войвода след раняването му. В 1901 година действа в Радовишко заедно с Михаил Герджиков, а по-късно става секретар на Михаил Попето във Воденско.

В 1902 година взима участие в аферата „Мис Стоун“.През февруари 1902 година влиза с чета в Тиквешко, за да възстанови каналите от Струмица и Радовиш до Прилеп, а Атанас Бабата е негов подвойвода с 8 души. До пролетта на 1903 година Петър Юруков обикаля и в Прилепско, като четата му нараства с 80 души.

През Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Аргир Манасиев и Димитър Занешев, е в главния въстанически щаб на революционен окръг „Кожух“. Негов помощник-войвода е Лазар Мишев. С голяма чета и милиция води няколко сражения при Дреновци, Бегнищко, Драгожел, Галищко и Копришница - Тиквешко. Юруков е майстор на бомби и адски машини.

След въстанието е крушевски войвода, а в Тиквеш оставя за свой заместник Христо Гувев от Кошани.През есента на 1905 година след тежък бой с потеря е тежко ранен при манастира „Свети Никола“ край село Прилепец. Отведен е от своите другари в прилепската болница, където заболява от тиф и умира на 18 януари 1906 г.

СТЕФАН СТОЙЧЕВ

Стефан Стойчев е роден в Карлово. Заедно със съгражданина си Петър Юруков учи в Железарското училище в Самоков, където се включват в Тайния македонски революционен кръжок „Трайко Китанчев“. Записва се четник в четата на войводата Михаил Апостолов. След това се включва в четата на струмишкия войвода на ВМОРО Христо Чернопеев.

На 4 февруари 1901 година четата на Чернопеев отсяда в гевгелийското село Баялци. Вследствие на предателство четата е разкрита и е обградена от редовна турска войска от Гевгели и башибозук от съседното българо-турско село Ореховица и албански овчари. При излизането на четата от селото избухва тежък бой, в който загиват трима милиционери от село Баялци - Лазар Андонов Грушев, Христо и Тано Йовови, както и седем четници, между които и братът на Гоце Делчев Мицо Делчев. Стефан Стойчев е тежко ранен, пленен от турците и умира в Гевгели на 4 февруари 1901 г.

КАПИТАН МИХАИЛ ГАНЧЕВ

Капитан Михаил Ганчев е роден в град Карлово на 13 ноември 1872 г. След завършване на средното си образование постъпва в Българската армия. През 1890 година завършва курс за запасни офицери към Военното училище в София . На 6 септември 1892 г. е произведен в първо офицерско звание - подпоручик.

Като офицер служи в 20-ти пехотен Добруджански полк.Става член на ВМРО и заминава за Македония, където е определен за Кочански войвода. Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание -1903 г., по време на което действа с четата си в Кочанско.След въстанието се завръща в България.

През 1904 година отново влиза, като войвода на чета в Македония. През 1905 г. се оттегля от революционна дейност и е назначен за финансов началник в град Попово.

Участва в двете Балкански войни 1912-1913 г. и в Първата световна война 1915-1918 г. като офицер от 20-ти пехотен Добруджански полк. На 28 юли 1913 г. е повишен в звание - поручик . На 1 януари 1918 година получава звание капитан. След Първата световна война се уволнява от армията и преминава в запаса. Михаил Ганчев умира на 29 май 1931 година в Разград на 58 годишна възраст.

На снимките: Петър Юруков и капитан Михаил Ганчев и техните чети и Съветът на войводите: капитан Михаил Ганчев, Сотир Атанасов, Боби Стойчев, Антон Шипков и Атанас Бабата