Преди 121 години на днешния ден загубихме Евлоги Георгиев - един от най-големите български дарители и най-богатите и успяващи предприемачи в нашия регион. Той завещава повече пари за народа си, отколкото за своите роднини. Венец на филантропската му дейност е сградата на Софийския университет. 

Роден е в Карлово през 1819 г., в търговско семейство, проспериращо и по двете линии на рода – майчина и бащина. Учи в Карлово и Пловдив, става за кратко учител в родния си град, а през 1837 г. се преселва в Румъния, където се отдава на търговска дейност. Заедно с брат си Христо, роден през 1824 година, и други роднини, основава фирма, която търгува с редица европейски страни. Компанията бързо увеличава капитала си, скоро започва да се занимава и с банково дело. 

Още през 50-те години на ХІХ век братята започват даренията си „на ползу роду”. Те са сред основателите на „Добродетелна дружина” – организация на богати българи-русофили, поставящи си за цел освобождението от османско владичество и напредъка на българския народ. Тя набира български доброволци за руската армия в Кримската война, след това заделя значителни средства за образование, благотворителност и книжовна дейност. Христо умира едва 48-годишен, без да доживее до най-големите дела на брат си. Със своята дейност той е допринесъл много за успеха и разрастването на общата им фирма. Ето защо в завещанието си Евлоги посочва и неговите заслуги за дарението, предвидено за строеж на университет в София. 

Евлоги доживява Освобождението на България през 1878 и неуморно продължава народополезната си дейност. С помощта на известния финансист Иван Евстратиев Гешов, съпруг на негова роднина, започва да купува парцели в София. След нужните замени те се сливат в един внушителен терен от над 10 хиляди квадратни метра. И през 1896-а Евлоги Георгиев обявява дарението си от 800 хиляди златни лева и земя на улиците „Дондуков“ и „Цариградско шосе“ на стойност 200 хиляди лева за построяването на университет. На следващата година дарителят умира и оставя едно смайващо завещание, в което сравнително малка част е предвидена за негови роднини. Впрочем, и той, и брат му Христо не са създали семейства и нямат деца. Най-голямата част – огромна за времето сума от 6 милиона златни лева, е определена за основаването и поддържането на висшето училище. За изпълнител на завещанието е посочен Иван Евстратиев Гешов. 

Тогава обаче започва истинска сага. Вуйчото на Евлоги – Иван Пулиев (сменил малкото си име на Горан) оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 умира, но делата продължават синовете Богдан, Христо и Драган и дъщеря му Елисавета Караминкова. Те твърдят, че Гешов е подменил завещанието. Скоро в съдебното преследване се включва либералното правителство. Вероятно то разчиства стари сметки с Евлоги Георгиев, както и с Гешов, консерватор и бъдещ премиер на България. След продължителни съдебни битки завещанието е потвърдено. Експертизата доказва, че касата на Евлоги е отворена с 4-те различни ключа, намиращи се у различни негови роднини и не може да става и дума за тайна подмяна на документи. За щастие, през годините фондът от 6 милиона златни лева не се стопява, а се увеличава, благодарение на сполучливи банкови операции. През 1911 г. те вече са над 13 милиона. Строежът на Софийския университет започва през 1924-та, а 10 години по-късно сградата е тържествено осветена. 

Цялата благотворителна дейност на братята Евлоги и Христо Георгиеви едва ли някога ще може да бъде описана в пълни подробности. Евлоги Георгиев прави голямо дарение за текстилна фабрика в родния си град Карлово, която осигурява препитание на стотици негови съграждани. Дарява крупни суми за българската болница в Цариград, за българско девическо училище в Солун. Прави дарения и в Румъния.