Днес се навършват 122 години от смъртта на Евлоги Георгиев, един от най-именитите български възрожденци и предприемачи.

Евлоги е роден на 3 октомври 1819 в Карлово. Учи при Райно Попович в родния си град, а след това в Пловдив, като след приключване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 заминава за Галац, където двамата братя на майка му – Христо Пулиев и Никола Пулиев – имат фирма за търговия с ориз, в която като съдружник се включва и Евлоги.

Скоро в Галац пристига и брат му Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята започват да внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. Братята откриват и тайните на банкерството – следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от приходите им са от банкови операции. При смъртта на Евлоги Георгиев на 5 юли 1897 година състоянието му е 23 милиона. 

Христо Ботев е роднина с братя Георгиеви по майчина линия, но въпреки всички трудности по време на живота му в Румъния не се обръща към тях за финансова помощ.

Двама братя Георгиеви участват в много благотворителни инициативи със значителни суми. В продължение на много години Евлоги Георгиев подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. Сред по-крупните негови дарения са: на болницата в Галац – 100 000 лв., на университета "Карол I” – 200 000 лв., на Българско девическо училище в Солун – 50 000 лв., на Българска болница в Цариград – 120 000 лв.

Евлоги Георгиев построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 лв.

Кулминация на благотворителната дейност на Евлоги е сградата на Софийския университет. Откритото през 1888 година първо и единствено висше училище в Княжеството се нуждае от собствен дом. През 1896 година той подарява на българската държава 800 000 лв. за построяване сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 квадратни метра в центъра на София на стойност 200.

С дарени от него средства е построено и средно техническо училище и фабрика в родния му град Карлово.

Евлоги и Христо Георгиеви са погребани в гробището Белу в Букурещ, Румъния, а гробницата им е призната за архитектурен паметник от румънската държава.