„И тази година розоберът приключи с напрежение в сектора и с нерешени проблеми за розопроизводителите“ – коментира в изпратено писмо до медиите народният представител от БСП Веска Ненчева. В него тя посочва, че немалко розопроизводители са изкоренили насажденията си с Rosa damascena, а още повече декари бяха изоставени, без да се обере цветът на розата. Ако на розопроизводството не се обърне специално внимание, проблемът от икономически, ще прерасне в социален и демографски за районите, където се отглежда маслодайна роза, твърди Ненчева.

Народният представител посочва, че по неофициални данни към този момент регистрираните розови масиви са около 50 000 дка. Приблизително 60% са собственост на розопроизводители със 100, 200, 300 дка, които са регистрирани земеделски стопани. Това за тях е основен бизнес и основен доход, с всички ангажименти, които те имат към държавата и всички възможности, които тя им дава.

Веска Ненчева коментира, че остават 40% стриктно регистрирали се по Закона за маслодайната роза розопроизводители, които се грижат за 1, 2, 3, 4, пряко сили 5 дка. За тях отглеждането на рози е семейна традиция, начин да възпитават децата си в трудолюбие, носи допълнителни доходи, но за съжаление в много семейства това е и eдинствен доход за цялата година. Стопанинът, за да произведе 1 кг розов цвят трябва да инвестира 2.50 лв., това включва: механизирана обработка, ръчна обработка, торове, препарати. Грижата на полето е целогодишна. Кампанията по розобера е изтощителна, трудът е само ръчен, продължава около месец, всяка сутрин започва около 4 часа, бере се до обяд и цветът се предава в розоварните. Ненабраният цвят не може да се съхранява, крехък е и не издържа повече от 8 часа. Тоест загубен е, ако не е откъснат. Трудът е специфичен. Розопроизводството все още задържа хората да живеят в района и да не стават сезонни работници в чужбина, засега – анализира в позицията си народният представител и твърди, че сега розопроизводителите остават в парадоксалната ситуация: Тази година се регистрираха по смисъла на Закона, с всички произтичащи санкции от това, но без подкрепа от държавата. Ако философията на всеки закон е грижа и подкрепа, все още остава без отговор въпросът с какво държавата подкрепя 40% от розопроизводителите, които са регистрирани розопроизводители, но не са регистрирани земеделски стопани.

Според нея, имаме Закон, имаме законосъобразни регистрирани розопроизводители, но средства от порядъка на 90 лв. на декар ще получат само регистрираните като земеделски стопани. Какво прави държавата с останалите, които бързаха да спазват срокове по време на пандемия и да се регистрират? И ако тази ситуация е извънредна и държавата реагира неадекватно, оправдавайки се с европейски изисквания, ще има ли воля да заяви в ЗИД позиция за справедлива подкрепа за всички в сектора, ако не в дългосрочен план от 10 години, поне в средносрочен план от 5 години?- пита народният представител Веска Ненчева.

Източник: karlovo.tv