205 години от рождението на карловеца Ботьо Петков и връзката му с Георги Раковски

Автор: Plovdiv Now 1380
205 години от рождението на карловеца Ботьо Петков и връзката му с Георги Раковски

205 години от рождението на бележития възрожденски просветител и книжовник Ботьо Петков, баща на Христо Ботев, се навършват през 2020 година. Той е известен преди всичко с учителската си книжовна и публицистична дейност.

Малко известен факт е неговото сътрудничество с Георги С. Раковски в периода 1853-1856 г., разказват от Историческия музей в Карлово.

Запознанството между двамата бележити възрожденски дейци не е документирано, но явно е станало още в карловския период от живота на Раковски 1834-1836 г., когато е ученик на Райно Попович. Макар и да се били по едно и също време в училището на Р. Попович в Карлово, то едва ли именития учител би пропуснал възможността да запознае своя съгражданин Раковски с един от най-способните си ученици – Ботьо Петков. От този период датира и познанството на Б. Петков с другия котленец – Г. Кръстевич.

Познанството на Б. Петков с Раковски намира израз в по-нататъшната съдба на двамата. От Карлово пътищата им се разделят. Раковски поема за Цариград, където постъпва в гръцкото училище, а Б. Петков встъпва в учителското поприще в Калофер. По-късно, когато Б. Петков се учи в Русия, Г. Раковски организира Браилските бунтове. Вестта за тях се посреща с радост и вълнение от младите българи в Одеса. В следващото десетилетие Б. Петков следи всичко, излязло изпод перото на Раковски. Той е един от първите, които откликват на неговия призив да се запознае българския народ със своето героично минало. Думите на Раковски „Народ без повественост е мъртъв“ става девиз на Б. Петков. Вдъхновен от тези идеи, той се заема с превода на Венелиновите „Критически издиряния за историята българска“, а времето на нейното издаване е избрано неслучайно и съвпада с нарасналото политическо брожение в българските земи в навечерието на Кримската война.

Кримската война от 1853-1856 г. имала широк отзвук сред българското общество. Тя продължила да поддържа надеждата, че най-после идва часът на българското избавление и оказва чувствително влияние не само върху стопанското развитие на българските земи, но и активизира политически движения сред българите. Руското разузнаване се опитва да насърчи българите към въоръжени действия в тила на турската армия. За тази цел в Цариград през 1853 г. е създадено „Тайно общество“, което получава инструкции за действие лично от главнокомандващия Дунавската армия фелдмаршал Паскевич. Най-активна роля в това общество имали Георги Раковски и неговият близък съратник Иван Бацов. Те се заем да изградят тайна мрежа в страната, която в хода на военните действия да подпомага руското разузнаване и да подготви българите за въстание.

За тази цел Раковски заминава за Калафат постъпва като преводач при Али паша в щаба на турската армия. Бацов заминава за Крайова и по време на състоялия се разговор между него и главнокомандващия руската армия бил обсъден „Списък на българите, които могат да се използват за делото“. В него са записани радикално настроени хора, изявили се в обществения живот, участници в движението за независима българска църква. Това са предимно учители, руски възпитаници, представители на младата българска интелигенция, отличителна черта на които е симпатията към Русия.

Ползвайки военния си паспорт, Раковски обхожда главните градове в Северна България: Габрово, Русе, Свищов, Враца и Видин. Групи на „Тайното общество“ се създават и в други градове в Търновско: Търново, Елена и Трявна. Общо в „Тайното общество“ влизат над 3600 родолюбиви българи от различни краища на страната: от Тракия 2000, от Търновско 1400, а в град Свищов имало 200 сподвижници. От Търново се посочват Стою Ахтар, от Трявна -П. Р. Славейков, от Сливен -Д. Чинтулов, от Ст. Загора -З. Княжевски, от Калофер- Б. Петков. На тези хора се разчитало да повдигнат духа на народа и да го подготвят за едно общо въстание, което трябвало да избухне едновременно с навлизането на руските войски в българските земи.

Предвиждало се въстанието да избухне първоначално в планинските райони, а после да се разпространи и в равнините. Бацов уверил руското командване, че за два-три дни числеността на въоръжените отряди на въстаниците ще достигне 10-15 хил. души. За ръководител на въстанието в Тракия бил определен народният учител Б. Петков. Избрани били 4 емисари, които през Сърбия да влязат в България и съвместно с определените ръководители да набележат план за бъдещото въстание и да преминат към конкретни действия. С помощта на Одеското българско настоятелство и по-точно с авторитетната намеса на Н. Палаузов били посочени руските възпитаници Н. Геров, С. Радулов, С. Филаретов и С. Ангелов. За района на Тракия бил определен Н. Геров.

Можем само да предположим каква съвместна дейност биха развили двамата близки приятели Б. Петков и Н. Геров. За център на бунтовническите кроежи е избран Видин, откъдето най-лесно би се установила връзката с руското командване и с емиграцията в Белград и Букурещ. Този широко разклонен заговор обаче не можал да прерасне в централизирана революционна организация. Известен е развоя на Кримската война, която завършва с поражението на Русия. Плановете на „Тайното общество“ не успяват. В положените усилия на Г. Раковски за формиране на първата българска общонационална политическа организация, между първите, които декларирали своята решимост, подкрепена с конкретни дела е и Б. Петков. След провала на плановете на „Тайното общество“ неговата родолюбива дейност не прекъсва -той подготвя усилено издаването на Венелиновата история. Дали дейността на Б. Петков като съмишленик на Раковски е останала скрита за калоферските чорбаджии? Едва ли само отказът да осигурят издаването на книгата му е причина за открития конфликт с Б. Петков, поради което той е принуден да напусне Калофер и да се прибере в родния град.

Източник: Исторически музей - Карлово

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина