175 години станаха от рождението на карловеца Иван Грозев - сподвижник на Левски, общественик и индустриалец
Иван Грозев е сред най-видните български възрожденци и родолюбци, съратник на Апостола, със значима роля като предприемач и държавник в следосвобожденската ни история, които Карлово даде на България. Той има безспорен принос за развитието на родния град, работил за неговия културен и стопански подем, както преди Освобождението, така и в първите години след това, разказват от Историческия музей в Карлово.
След завършване на образованието си във Виена и странстванията си сред българската емиграция в Румъния и Белград, участието му във Втората българска легия през 1868 г. се завръща в родния град. Той е един от най-доверените революционни дейци и съратници на Апостола в Карлово. На 23.12.1876 г. заедно с още 6 видни карловци, праща писмо до руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров с протест срещу благодарствените адреси, които турското правителство изтръгва от българите след Априлското въстание.
Неумолимият му предприемачески дух съпътства всичките му стопански начинания. През 1875 г. с натрупаните капитали от участие в доставки за строителството на Хиршовата железница, открива модерно текстилно предприятие за вълнени прежди и платове в околностите на Карлово. Той купува 4 дарака, 360 вретена и 5 механични стана, преси всичко необходимо, за инсталиране на една малка фабрика. Според други данни: за оборудването на фабриката си Иван Грозев закупува от Австро-Унгария 3 дарака 350 вретена, преси и 8 механични, железни, съвършени за времето си стана. За нуждите на тази фабрика той наема от своя приятел карловския търговец Васил Патев с Контракт от 15.02.1876 г. воденица и тепавица, имот намиращ се в южния край на града при Балабанов мост.
През пролетта на 1876 г. фабриката започва да работи. Персоналът се състои от 26 души с дневна надница 7-8 гроша за мъжете и 4-5 гроша за жените. „Фабриката за влачене, предене и тъкане“ – по-скоро фабричен дарак с механичен дарак, предачница, тепавица и др., използващи водната енергия има огромна роля за развитието на текстилните занаяти в целия Карловски район. Предприятието е разграбено и унищожено през Страшното по време на Руско-турската война 1877 г., а неговия собственик е разорен. Иван Грозев заедно със семейството си, по съвета на майка си бягат с коне отвъд Балкана и така се спасяват от жестоката участ на много свои съграждани.
Семейството живее в Габрово, а през октомври 1877 г. Грозев заминава за Свищов с препоръка на тогавашния свищовски губернатор, където му е възложен строежът на ж.п. линията от Свищов до Плевен. През март 1878 г. се връща в родното Карлово. На 9.04. 1878 г. е избран за секретар на Втория градски съвет в града. Изборът става в салона на училището (днес Исторически музей) по общо вишегласие е тайно гласоподаване карловци избират членове, които да съставляват Градския съвет: Христо М. Астарджиев – председател, Васил Г. Караиванов – подпредседател, Иван Грозев – секретар, Генко Ив. Гюмриев – касиер, Членове: Иван Г. Басмаджиев, Стоян Д. Бояджиев, Георги Хр. Пулиев, които утре т. е. на 10.04. взеха управлението в ръцете си и почнаха ръководните си заседания.
Градският съвет се явява продължител на основата преди Освобождението българска община, но в новите условия неговите задачи се изменят и разширяват спрямо настъпилите политически и икономически промени. Новите градски управници поемат редица предизвикателства от административен, стопански характер и решават въпроси, отнасящи се до текущи проблеми на гражданите, работят за културното и просветното дело, в изключително трудна обстановка, в един разорен и бедстващ град, какъвто е Карлово след Освобождението. Иван Грозев е секретар на Втория градски съвет в Карлово до май 1879 г., когато влиза в сила Органически устав на Източна Румелия и се налага провеждането на нов избор.
През 1879 -1883 г. той е избран за председател на Пловдивския окръжен съвет, след което заминава за София, където се утвърждава като крупен индустриален предприемач, реализирал мащабни проекти от национално значение в освободена България: строеж на ж.п. линии, Варненското пристанище, ръководство и експлоатация на държавната каменовъглена мина в Перник, учредител и председател на Софийската търговско-индустриална камара, кмет на София /юли 1894-юни 1895 г./, виден политически и държавен деец. През 2019 г. БТПП реставрира и обнови изцяло къщата на Иван Грозев в Карлово като на първия етаж е представена малка фотодокументална експозиция за приноса му за развитието на българското общество и икономика.