На днешния 27 юли се навършват 175 години от рождението на Георги Попгеоргиев Данчов – Зографина. Той е български възрожденски художник и революционер. Близък съратник е на Васил Левски и автор на считания за най-точен портрет на Апостола. 

Георги Данчов е баща на Никола и Иван Данчови, съставители на една от първите български енциклопедии и множество речници.

Роден на 27 юли 1846 в Чирпан. През 1860 г. започва ученето при Алекси Атанасов, известен зограф от Станимака, днес Асеновград. Заминава за Цариград и учи литографска техника в ателието на Исарион (1865), усвоява тънкостите и на фотографското изкуство.

На 24 май 1869 г. Васил Левски пристига в Чирпан и отсяда в неговия дом. Тук основава Чирпанския частен революционен комитет, чийто председател е Георги Данчов. След залавянето на Васил Левски участва в организация за освобождаване на Апостола, която е безуспешна. За тази си дейност Георги Данчов е арестуване и заточен в Диарбекир (1873) с доживотна присъда. Дори и по това време художественият му ентусиазъм не секва и създава литографията „Русалки“. Успява да избяга в Русия през 1876 г.

Участва в Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. е избран за член на Временното правителство. През 1890 – 1893 г. е заместник-кмет на град Пловдив. Участва в организацията на първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892). Деец на Народно-либералната партия (стамболовисти). Три пъти е избиран за народен представител.

Георги Данчов рисува икони за църкви в Пловдив, Чирпан, Стара Загора, Казанлък. През 1861 г. заедно с учителя си Алекси Атанасов изографисва олтарната апсида на Араповския манастир „Св. Неделя“ (още наричан Златовръхски манастир) и свода на църквата в манастира „Свети Спас“ край Сопот.