На 18 февруари 1873 г. 35-годишният Васил Иванов Кунчев, останал в историята и паметта българска като Васил Левски и Апостола на свободата, напуска този свят. В България от десетилетия възпоменанията се правят на 19 февруари.

Присъдата е смърт чрез обесване.  Издадена е на 14 януари 1873 г. и е потвърдена от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, като комисията иззема функциите на съд, което нарушение според законите на Османската империя.

На 6 февруари, 18 февруари по нов стил, през 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. 

Мястото на обесването днес се намира в самия център на столицата, където е издигнат паметникът "Левски". Няма исторически свидетелства за погребението на Васил Левски, а мястото на неговия гроб не е официално известно.

През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка, обаче, е 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Така например рождената дата на Апостола (6 юли) се отбелязва правилно – 18 юли по нов стил. Избухването на Априлското въстание на 20 април по стар стил, днес също правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни).

Що се касае до датата на обесването на Васил Левски – 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари по нов стил, а не на 19 февруари. Така тази дата, макар и грешно наложена, е придобила гражданственост и днес на повечето места в страната почитта към паметта на Апостола се отдава именно на този ден.