145 години от рождението на Васил Караиванов - роднина и съратник на Левски, основател на Карловския революционен комитет.

Автор: Plovdiv Now 21:30, 20.05.2022 15884

145 години стават през 2022 от рождението на Васил Караиванов - роднина на Левски, негов съратник и основател на Карловския революционен комитет.

Васил Караиванов e роден в Карлово в семейството на най-големия вуйчо на Левски, карловски търговец и ханджия Генчо Караиванов, и на Ана Г. Пеева. Под влиянието на своя братовчед Васил Левски, той се посвещава на революционното дело. През 1865 г. взема участие в създаването на революционния кръжец на младите карловци, разказват от Историческия музей в Карлово.

По-късно, когато кръжецът се превръща в комитет Караиванов става негов касиер и пазител на лозинката на Левски. В хана му са се провеждали събрания на комитета. Известният Караиванов хан е давал подслон на много от комитетските дейци в страната, както и на апостолите от Априлското въстание. Остава известен като „Ханът на апостолите“. През 1867 г. е предаден от заловени четници от четите на Филип Тотю и Петър Войняговеца и прекарва няколко месеца в Търновския затвор.

Участва в основаването на Карловското въздържателно дружество и в учредяването на Ученолюбивата дружина в града.

Васил Караиванов става свидетел на последните дни на Левски в началото на месец декември 1872 г., преди да продължи по пътя към Ловеч и Къкрина. В своите спомени той разказва:

„Последната вечер преди заминаването му Левски дойде у дома, за да се увери за пътя към Сопот и ме помоли да го придружа по пътя за сопотския манастир „Св. Спас“. Аз го помолих да остане да пренощува в Карлово и да измени предначертанието си. Тази вечер ще прекарам при дякон Богослов и дядо Рафаил (игумен на манастира). Там е спокойно.

Дядо Рафаил има в манастира ясакчия, Мустафа ага, той пази от опасност.“

Показателно за авторитета, който има Васил Караиванов сред своите съграждани, е избирането му за председател на първия Градски съвет в освободено Карлово на 16 януари 1878 год. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. През 1904 г. В. Караиванов и Гъчо Митов построяват на пазарния площад началното училище „Св. св. Кирил и Методий“ и го предават на общината.

Към края на живота си (8 януари 1933 год.) Васил Караиванов остава един от малкото живи свидетели на живота и делото на Апостола, а и на Априлското въстание. Към него се обръщат много историци, левсковеди, литератори - Захари Стоянов, Стоян Заимов, Димитър Страшимиров.

През 1987 год. синът му д-р Петър Караиванов издава спомените на своя баща, в самостоятелна книга "Васил Левски по спомени на Васил Караиванов - първи братовчед на Апостола".