140 години стават през 2022 от рождението на войводата Петър Юруков.

 

Петър Юруков е роден през 1882 г. в Карлово. Баща му е търговец, но умира твърде млад, а няколко години след него почива и майка му. С отглеждането на петте деца се заема най-големият брат Никола, който работи като счетоводител в карловската текстилна фабрика „Евлоги Георгиев”.

 

П. Юруков завършва 4-ти клас в родния си град, а пети клас в мъжката гимназия в Пловдив. Заедно със съгражданина си Стефан Стойчев постъпва в Железарското държавно училище в Самоков. През юни 1899 г. той е избран за член на Тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев”, в който членуват негови съученици, както и възпитаници на Американското училище в Самоков, а през ноември с. г. е избран за председател на организацията и е приет за член на ВМОРО. Заради ученическа стачка през януари 1900 г. властите в Самоков затварят Железарското училище и изключват Петър Юруков и неговите другари. Известно време той прекарва в родния си град, откъдето води кореспонденция с брата на Гоце Делчев – Мицо, и разбира, че ще се изпращат малки чети в Македония. Заминава за София и през април се среща с Гьорче Петров и Гоце Делчев.

 

На 1 май 1900 г. е назначен за секретар на Дойранската чета, която се предвожда от Гоце Мазнев и Хаджията. До края на 1900 г. Юруков е с четата в Дойранско и Поройско, като отговаря за тайната кореспонденция и за агитационната работа. Назначен за временен войвода на Кукушката чета, на мястото на ранения Христо Чернопеев, който заминава да се лекува в Солун. Когато той отново поема ръководството на дружината, Петър Юруков остава четник при него. На 1 юни 1901 г., след като междувременно се е лекувал в родния си град, Юруков отново заминава за Македония като помощник на Михаил Герджиков. Четата действа в Радовишко, а след това преминава в Струмишко и Гевгелийско. Петър Юруков взема участие в известната афера „Мис Стоун”. След разделянето на сборната чета през есента на 1901 г. Юруков става секретар на четата на Михаил Попето във Воденско. В бой с турски аскер карловецът е ранен и това налага да се завърне в България, където се лекува в болница в Кюстендил.

 

През пролетта на 1902 г. Юруков отново се среща с Гоце Делчев, който му предлага да поведе чета в Тиквешко, за да възстанови организацията и да подсигури канала за Югозападна Македония, преминаващ през Струмица – Радовиш - Прилеп. Той екипира малка дружина, преминава границата и се присъединява в Малашевско към сборната чета от 70 души, предвождана от Апостол войвода. Благодарение усилията на войводата, районът укрепва организационно само за няколко месеца и каналът Струмица – Радовиш - Прилеп е подсигурен.

 

По него преминават чети на ВМОРО към вътрешността на Македония. Куриерската служба функционира нормално, набавя се оръжие за комитетите и се провежда военно обучение на населението. Решението на Солунския конгрес на ВМОРО от 2-4 януари 1903 г. за обявяване на въстание първоначално не е прието от Петър Юруков, защото той ясно вижда, че оръжието е крайно недостатъчно и населението не е подготвено, но като дисциплиниран член на организацията се подчинява. Илинденско-Преображенското въстание в Тиквешията не придобива масов характер. То се изразява в отделни четнически действия, саботажи и атентати. Юруков прекарва зимата на 1903-1904 г. след потушаването на въстанието при близките си в Карлово.

 

В края на годината заминава за Белоградчик и постъпва като книговодител в БЗБ, където работи до началото на юни 1905 г. Взема участие в Солунския окръжен конгрес на ВМОРО. Участва и в Струмишкия окръжен конгрес на организацията през юни 1905 г. Той е избран за делегат на Серския окръжен конгрес и на Рилския обединителен конгрес на ВМОРО, който се провежда в Рилския манастир в края на септември 1905 г.

 

През лятото на 1905 г. ВМОРО назначава Юруков за Крушевски войвода. С малка чета той заминава за назначението си със задача да възстанови организацията в този силно засегнат по време на въстанието район. През есента на 1905 г. П. Юруков се присъединява към Прилепската чета на Хр. Гермов. В бой при с. Прилепец той е тежко ранен, преместен е в Прилеп, но заболява от тифус и издъхва само на 23 годишна възраст. Погребан е в градския парк, а през 1942 г. костите му са препогребани с почести в двора на прилепската църква „Св. Николай“. След Втората световна война комунистическата власт в някогашна Югославия поругава паметниците на загиналите за свободата на Македония членове на ВМОРО. Сред разрушените е и този на Петър Юруков.

 

През 1993 г. в Карлово е открит паметник-чешма с барелефа на войводата, изработен от скулптора Стефан Комитов, а през 1995 г. на мястото, където е била родната му къща е поставена паметна плоча. През 2016 г., когато се чества 113 години от Илинденско-Преображенското въстание по инициатива на ВМРО гр. Карлово чешмата-паметник на достойния войвода е възстановена.

 

Източник: Исторически музей в Карлово