На 6-ти май 2022 година се навършват 140 години от рождението на Маестро Георги Атанасов, български композитор и диригент, представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство. Автор на 6 опери – нещо невероятно за тогавашните условия, на малки детски оперети, песни, маршове, детски песнички, пиеси за пиано и др.- цялото негово творчество е плод на безкрайната му любов към музиката. Макар и кратко, неговото присъствие в Карлово оставя колоритна диря в съзнанието на карловци и полага основите на организирания музикален живот в китния подбалкански градец.

 

Детството му е съпътствано от немотия и недоимък, но от малък проявява музикалното си дарование и една случайност му помага да започне първите си уроци по пиано при композитора Панайот Пипков, който безплатно обучава останалото без родители момче. Подпомогнат материално от отзивчиви италианци, 2 години и половина Георги учи в Италия. Неговата настойчивост и упоритост са възнаградени и той завършва успешно Консерваторията в Пезаро, като получава с дипломата си и званието “Маестро ди музика”. При завръщането му в България то става неделима част от неговото име.

 

Заради работата си, като капелмайстр на Стремски пехотен полк, идва да живее за няколко години в Карлово Тук създава „Театрално-музикална дружина“, смесен, мъжки и черковен хор, струнен оркестър, с които както казва самия той пред Христо Бръзицов, иска да „разруши турския дух в града“. Тук създава и първите си двадесет и пет детски песни и китки от народни песни за духов оркестър. В почивните дни Маестрото изкарвал духовия оркестър на полка на площада и огласял ориенталските му сокаци с валсове и бойни маршове. Отначало местните еснафи и техните семейства посрещнали с учудване тази инициатива, тъй като за първи път слушали духова музика, вместо гайди и кавали, но постепенно я харесали и тя станала истинска атракция за малкия град.

 

В града на Левски, композиторът намира и любовта. В Карлово Маестрото се влюбва и жени за Ана, местна девойка от стар карловски род, която му ражда три дъщери Мария, Веселина и Божана, и трите завършили музикално образвание.

Възпитаници на карловската Балетна школа от 70-те години още помнят дребничката, одухотврена фигура на една от неговите дъщери, Божана Банялиева, която се жени и остава до края на живта си в Карлово. Тя даваше уроци по пиано и свиреше на на малките балерини в бившия Пионерски дом, с ръкводител г-н Куцов. Благодарение на нейните потомци, които все още пазят някои от по-късните ръкописи на клавирни пиеси и клавири на опери на Маестрото, стъпките му още отекват в града на Апостола и пазят скъпи спомени за неговото присъствие тук.

 

Духовата музика на Маестрото, с „опита” на карловци в представянето на театрално действие с музика на сцена, полагат основите на музикалното Възраждане на града и изгражда музикални институции като хорът към Народно читалище „Васил Левски-1861 г.”- Карлово, който носи неговото име и днес.

 

Източник: Читалище "Васил Левски" в Карлово