На днешния 29 март преди 125 години умира Димитър Икономов - революционер, участник в Ботевата чета, народен представител.

Роден през 1839 г. в Троян. Произхожда от рода на Иван Гадев, богат търговец на добитък. 

Между 1863 г. и 1867 г. е учител в Оряхово, където оглавява борбата срещу гръцкия владика и участва в създаването на таен революционен комитет. След неуспешен заговор за пренасяне на оръжие в България е заловен, но успява да се спаси отново в Румъния.

Заминава за Белград и се включва във Втората българска легия. След разформироването на Легията през 1868 г. се завръща в Румъния. Установява връзка с българските емигранти в Букурещ. Живее първо в Зимнич, а после – в Турну Мъгуреле. През 1874 г. се заселва в Александрия и отваря хлебарница, която става средище на българските емигранти. Включва се в БРЦК и е негов деен член. Член е на революционния комитет в Александрия, Румъния и негов делегат в събранието на 10 август 1875 г. на БРЦК. На историческото събрание през септември, на което се взема решение за сформиране на чета, която под предводителството на Панайот Хитов да окаже помощ на участниците в Априлското въстание, Димитър Икономов дава идеята за превземането на парахода „Радецки“.

На 16 май 1876 г. отплава от румънския бряг при Гюргево заедно с Ботевата чета, на чийто щаб е член. След смъртта на войводата група от 20 четника се отделя под водачеството на Димитър Икономов. След няколко сражения и предателства оцелелите въстаници са заловени край с. Литаково и отведени в Орхание, а оттам в Софийския затвор. Осъдени са на смърт чрез обесване. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор в окови. Заточен на о. Родос, откъдето е освободен след подписването на Санстефанския мирен договор.

След Освобождението Димитър Икономов се включва активно в обществения живот. През 1879 г. влиза в състава на Учредителното събрание, а после и в Първото велико народно събрание. Участва в административното управление в Троян. Бил е околийски началник в Дряново и в Куртбунар. Заселва се във Варна, където се препитава като ханджия. През 1884 г. е народен представител в ІV обикновено народно събрание. През 1889 г. е член на Окръжния съвет във Варна. Умира на 29 март 1896 г. във Варна, където е и погребан.