През настоящата 2021 година се навършиха 120 години от смъртта на един ярък, забележителен българин. И макар и с няколко дни закъснение е редно да уважим паметта му.

Става дума за Иван Атанасов Арабаджията - български революционер, един от най-преданите съратници на Васил Левски. Участва на събранието в Оборище, после в Априлското въстание и Съединението. Бил е и народен представител.

Умира на 13 февруари 1901 година в Пловдив, 25 февруари по нов стил.

Иван Арабаджията е роден между 1830 и 1837 година в село Каратопрак, днес калояновското Черноземен, но съществуват и изследвания, според които е роден в Карлово. По-малък брат е на революционера Петър Арабаджията. След 1865 г. се заселва в Царацово, където живее дълги години и работи като арабаджия, тоест коларо-железар.

Революционната си дейност започва като близък сподвижник на Васил Левски, когото укрива в собствения си дом и придружава при изграждането на революционни комитети. Заедно с това е от ключовите фигури на БРЦК в Пловдивско. Изпълнява отговорни задачи. Гибелта на Левски не го сломява и той продължава да служи на революционното дело. Дейно участва в подготовката на Априлското въстание (1876). В качеството си на представител на революционния комитет в село Царацово присъства на събранието в Оборище. След избухването на въстанието организира чета в селото, но е заловен. В продължение на няколко месеца е подложен на нечовешки изтезания и след това освободен.

Ползва се с авторитет след Освобождението. Взема участие в Съединението на Княжество България с Източна Румелия като предводител на малка чета. За огромната си родолюбива и революционна дейност е избиран за народен представител в IV, V и VI Обикновено народно събрание.