2017 година се оказа успешна за археологията под тепетата. Археолозите проучиха 32 обекта, а във фонда на музея постъпиха около хиляда експоната. Пловдив бе домакин на 56-ата Национална археологическа конференция. Тази година музеят навършва 135 години, а неговият директор – доц. д-р Костадин Кисьов празнува 60-годишен юбилей.

Доц. Кисьов получи наградата на Министерството на културата „Златен грифон“ за постижения в областта на археологията. В началото на декември той бе отличен и с Почетния знак на Пловдив от председателя на Общинския съвет Савина Петкова.

Plovdiv Time разговаря с доц. д-р Костадин Кисьов за постигнатото дотук и за обещаното през 2018 г. сензационно откритие.

Интервю на Мария Луцова и Руслан Йорданов

- Доц. Кисьов, Археологическият музей има 135 години история и съхранява 200 000 експоната Даваме ли си сметка какво представлява тази съкровищница?

- Трудно е да отговориш на тези въпроси при положение, че музеят е на 135 години. Той на практика е имал 33 директори. Сред тях е Димитър Цончев - един от най-добрите български археолози е бил. Първият му директор - Борис Дякович, пък е бил учен от европейска величина.

135-годишната му история създава респект. Дадох си сметка, че имам определени отговорности, още когато станах директор. Навремето Археологическият музей бил единственият основен музей на Източна Румелия преди Съединението. В историята му има много превратности - и силни, и слаби моменти.

В миналото има и много липси на експонати и монети, когато е бил управляван от един италиански нумизмат през 20-те години. За беда или за радост, на мен се падна честта през 1994 г., когато станах директор, да реша да направя нещо. Преди това бях работил в Смолянския музей и в Националния исторически музей, и ме беше срам от състоянието на Пловдивския музей.

И колкото и да беше трудно, в рамките на парцела успяхме да направим разширение на сградата, да я реставрираме и обновим. Няма как да развиваш музея и да правиш качествени прояви с европейско измерение, ако нямаш сграда.

Ако нямахме модерна сграда, отговаряща на всички европейски изисквания, нямаше да ни гостуват тези 12 музея от Гърция, начело с Атинския, и после нямаше да ни гостува на два пъти и Лувъра. Може да звучи пресилено, но и двете им изложби се организираха благодарение на мен.

Доволен съм, че успяхме в Пловдив да създадем институция, която отговаря на всички европейски изисквания. В България все още туристическият поток е доста по-скромен и не броят на експонатите създава интерес, а тяхната специфика. Затова е достатъчно голям интересът към музея.

Сега ще осъществим контакти с Китай, тъй като това е един огромен пазар, дори и в културен план. Ако успеем да подпишем договор за взаимна обмяна на културни ценности, ще се повиши чувствително и броят на туристите.

- Коя страна от работата на екипа остава невидима за медиите и обществото?

Немалка част от работата в музеите изобщо не се вижда, може би затова сме с най-ниските заплати в България. Затова директорите сме принудени да говорим с по-друг език. Казваме, че ние съхраняваме над 200 000 експоната, които струват 10 млн. долара.

Няма значение колко струват, но трябва да привлечем по някакъв начин вниманието на управляващите и да покажем, че сме ценни и важни. Годишно от разкопки при нас постъпват около хиляда експоната. През 2017 г сме проучили 32 обекта, от тях са постъпили около хиляда експоната.

Те първо трябва да минат през консервация и реставрация – направени са от метал, керамика, дърво. Това са дълги, трудоемки и скъпи дейности, но са задължителни за съхраняването на всеки експонат. Пътят до тази витрина е много дълъг, това се прави от един реставратор на щат в музея.

Когато нямаме физически възможности, прибягваме до помощта на колеги от други музеи, но това е свързано със средства. След като мине реставрацията (която не се вижда, а е най-отговорната и тежката работа), тези експонати се завеждат в инвентарни книги. Подреждат се, по фондове в хранилища, които са оборудвани със специални климатични системи.

Всяко фондохранилище има отговорник. Отделно той носи и материална отговорност. Целият музей се нуждае и от физическа охрана, която струва 50-60 хиляди лв. годишно.

Основната ни дейност са вътрешните изложби. Залата, в която показваме сейфа-витрина, изработен през 1950 г. за съхраняване на Панагюрското злато, беше читалня. Направихме от нея малка зала от временни изложби, за да предизвикаме по-голям интерес.

В тази витрина ще показваме уникати. Имаме клинопис, който е донесен в музея в началото на 20 век от Месопотамия. Един колега от Германската академия на науките го разчете и ще го покажем. Другото са международните изложби, които са най-доходоносни. На практика от няколко години покриваме разходите по охраната на музея от международните изложби.

- Кои от музейните колекции са най-търсени по света?

- От 40 години България се рекламира с тракийското изкуство и то предизвиква най-голям интерес. Миналата година приключи изложбата в Япония, тази пък завърши експозицията за тракийските царе в Берген, Норвегия. Изложбата ще бъде върната в България, но отсега имаме заявено желание от Чикаго и ще стартираме организацията.

За да се направи такава експозиция, са нужни около две години за подготовка. Някои от експонатите – златните съкровища от Дуванлии и Калояново ги няма по две-три години, те са най-атрактивни.

- Колко обекта успяхте да проучите през изминалата година?

- През 2017 г. проучихме 32 обекта. Най-много ни тежат като време, работа и конфликти проучванията при ново строителство. Всяко ново строителство в Пловдив за нас на практика е обект. В града тази година бяха 28. Колегите са малко - тичат от обект на обект. Непрекъснато стават конфликти, вие наскоро писахте за случая на улица „Осъм“ 11.

- Какви са причините за тези непрекъснати разправии със строителите?

- Хората се карат с мен, а аз ги пращам при тези, които са написали закона. Намерените в частните терени находки са публична държавна собственост, а в същото време законът е възложил на частника да финансира дейности и опазване на паметник, който е държавна собственост.

Ако е някоя фирма, която има финанси, може да отдели 30-40 хиляди лева за разкопки, но има физически лица и семейства, които си имат отделен бюджет и дори взимат кредити, и този разход им идва отгоре и ги затруднява. Затова търсят начин да избягат. Ние проявяваме съпричастност.

Случаят с Яса тепе на Брезовско шосе също е емблематичен. Ние гледаме максимално да не ги бавим. Вярно, те трябва да платят разходите, но ако собственикът беше проявил разум, нямаше да се стигне до спиране на обекта. Строежът на Брезовско шосе е спрян вече половин година.

- Наградиха Ви с Почетния знак на Пловдив и „Златен грифон“. Какво означават за Вас тези награди?

- Както си говорим, че нашият труд е невидим, тази година навърших 60 години и това беше поводът за тези награди. От тези 60 години, 36 съм работил само едно нещо - археология и музейно дело. В седми клас тръгнах по разкопки. Това ми беше детската мечта, която стана професия.

Тази работа не я чувствам като задължение, а като хоби. Първите ми разкопки бяха на една ранно-християнската базилика в село Гела край Смолян с проф. Маргарита Ваклинова. Родопските пещери съм изследвал с Димитър Райчев, работил съм на Кабиле и на почти всички големи обекти.

- В кое място сте вложили най-много енергия?

- Като археолог за мен на първо място е научният интерес. С туризма се занимаваме, защото сме принудени от обстоятелствата. Научният интерес е да разберем древното минало, доколкото можем. Най-силно са ме заинтригували два обекта - царският некропол на одрисите край Калояново и Старосел, и другият огромен обект е край село Васил Левски.

Открихме го заедно с един полски колега, който не е вече между нас - Мечислав Домарадски, в резултат на теренна работа. Тогава на ден обикаляхме по 10-15 км в търсене на находки. Край Васил Левски е разположен ранен тракийски град от 5-6 век преди Христа. По мнението на редица учени това е най-ранният тракийски град върху площ от 35 декара.

През 1995 г. започнах проучването на този град и разкопахме един декар. Открихме част от крепостната стена и част от храм. В един момент реших да прекратя разкопките, защото обектът е отдалечен от селото, няма средства нито за разкопки, нито за консервация. Оставим ли го открит, той почва да се разрушава.

Сега ще положим усилия с кмета на Карлово Емил Кабаиванов да проучим поне т.нар. цитадела, която е около 3 дка и където най-вероятно се намират владетелската резиденция и основния храм. По-нататък пък Карловската община ще търси възможности за някаква социализация. Този тракийски град си има улици и монументални сгради. Севтополис например е доста по-късен, строен е двеста години след него.

- Какво открихте на предполагаемата царска гробница Мал тепе и какви са перспективите?

- Отдавна имах желание да проуча могилата Мал тепе, тъй като моята дисертация е посветена на погребалните практики на траките. Могилите са най-интересни откъм експонати. Траките са поставяли там всичко, което е било най-ценно за тях приживе - коне, вещи, кучета - всичко необходимо за отвъдния живот. Тази могила е най-голямата в България.

Благодарение на общинското финансиране през последните две години успяхме да проучим няколко сектора. На практика сме стигнали на 20 метра от периферията към центъра. В тази югоизточна зона открихме единствено култови ями, които са свързани - те са част от погребалните практики на траките. Те почитат погребания с ритуали.

Издълбават ями в земята, в които полагат най-различни дарове в чест на починалия при поменалните обичаи. Това показва, че покойникът е бил на най-високо ниво в обществената йерархия. Открили сме над десет ями – в тях има монети, съдове, керемиди, фрагменти от стенните мазилки на жилищата, оръжия. Най-вероятно тези помени са свързани и с определени божества. Освен култовите ями, открихме и глинобитна постройка с размери 8 на 5 метра.

Била е изградена от дърво, измазана с глина и покрита с керемиди. В двете помещения намерихме осем бронзови монети на император Аврелиан (270—275 г. сл. Хр.), два счупени съда и един 30-сантиметров нож. Това показва, че не е жилище. Най-вероятно тази постройка е обслужвала самото издигане на могилата. В нея са живеели охранители или нещо подобно.

Другото интересно са няколко огромни мраморни квадри. Осем такива блока се откриха по периферията на могилата. Най-вероятно е бил изграден монументален зид, крепида с дължина от 500 м. Намерихме и три средновековни монети от Второто Българско царство - там наблизо е имало селище от този период. Надявам се да продължим проучванията към центъра, където със сигурност ще открием гроб или няколко гроба.

- Как върви работата по Небет тепе и Източната порта?

- На Небет тепе приключихме разкопките, сега трябва да се отиде към реализиране на проекта на архитект Пройкова. Той предвижда обектът да бъде експониран, заграден и охраняван. Не е казано, че ще има билети или платен вход, но е важно да има контрол. Пазачите няма да дават на хората да се катерят върху зидовете, да драскат със спрейове върху камъните.

Мая Мартинова също завърши разкопките на Източната порта. Там също трябва находките да се експонират подобаващо, да се подредят елементите и да се загради обектът, така че да не си хвърлят там боклуците съседите. Общината има една хубава идея да направи в една от съседните къщи туристически център.

 - Събудихте интереса на обществото с обещанието за сензационно откритие през 2018 г. Повдигнете леко завесата.

- Откритието е резултат от дългогодишни наши проучвания и за него ще трябват доста средства. Не мога да ви кажа, защото дори само един човек да научи, това ще доведе до огромен интерес. Навремето такъв беше случаят с Калояново - излезе една супербогата гробница и буквално се стреляхме с иманярите.

Тогава още бях млад археолог и бях наясно какво ще излезе – гробница от 5-4 век пр. Христа, в която има гръцки съдове, а те са най-скъпите на пазара. Имах неблагоразумието да кажа какво ще открием и гледай каква стана. Иманярите два пъти гонеха пазачите с автомати. Имаше и една група бандити от София, друга - от Хисаря, трета - от Стара Загора.

С джиповете се качваха на могилата, не можехме да ги изгоним. Заплашваха, стреляха около нас, за да ни накарат да избягаме. Имаше и свързани с тях полицаи, които им даваха информация.

Накрая сложих за охрана фирма на мои съученици, с които сме израснали заедно и им имам вяра, за да ни пазят и от бандитите и от свързаните с тях държавни органи. Имал съм много екшъни, но този беше драстичен. Най-лошото беше, че с тях бяха свързани полицаи, които после ги арестуваха на друга могила.

Ако сега дадем предварителна информация, ще я разкопаят още преди да стигнем дотам. Това откритие ще бъде нещо, което не е откривано досега в тракийската археология. Догодина ме чакат 4-5 месеца работа.

- Сърбят ли Ви ръцете да започнете?

- Като бях млад се вълнувах от всичко. Не съм спал дори когато намеря обикновен гроб. Преди открит гроб със златни обеци и верижка сме го оставяли без охрана през нощта. Нямаше иманяри, нямаше такова чудо. Сега ако го оставиш за една нощ, на другия ден няма да намериш нищо.

От гледна точка на опита вече ми е ясно къде какво има в основни линии. Искам това, което ще открия, да бъде трайно. Искам откритието да бъде продължено с консервация и реставрация, и с експонирането на обекта.