Розобер, вино и много танци на събора в Старосел

Автор: Plovdiv Now 5852
Розобер, вино и много танци на събора в Старосел

Историята на траките и виното, розобер, изложби, концерти и още много изненади очакват жителите и гостите на Старосел през следващия уикенд. Третият национален събор на староселци започва на 28-ми май, а тамата тази година е тракийският отпечатък  върху съвременната българска култура и езически обичаи. Националният събор на староселци обединява жителите на селища в България, носещи „Старо село“ в имената си, които, макар и разпръснати в различни краища на страната ни, имат общата задача да се обединяват и събират, за да представят и популяризират в рамките на събора своите начин на живот, бит, култура и традиции.

Организаторите от ННЕК - ЮНЕСКО и кметство на Старосел са подготвили и разходка из културно-историческите забележителности в региона, а специален гост ще бъде голклорен ансамбъл "Тракия".
 
Ето я програмата:
 
28.05.2022 г. /събота/
10:30 Официално откриване на Трети Национален събор на Староселци (приветствия от кмета на общ. Хисаря и кмета на с. Старосел; Изпълнение на гайдарчета от Калофер)
10:50 Научен семинар „Траките и виното“
 
ПРОГРАМА НА НАУЧЕН СЕМИНАР „ТРАКИТЕ И ВИНОТО“
 
Сесия 1: „Тракийска култура“
11:00 Проф. Валерия Фол – „Тракийските бит, духовност и култура“
11:15 Доц. Петър Балабанов - "Амфори с гъсто многоуханно вино"
11:30 Проф. Диана Радойнова - "Етноархеология на виното в културата на Анхиало"
11:45 Доц. Елица Димова - „Конят, безсмъртието и свещени ритуали при траките с вино, жито и мед“
12:00 Костадин Димов – „Възстановяване на древен тракийски ритуал около кръгли храмове“
 
Сесия 2: „Вино и винопроизводство от древността до наши дни“
12:15 Васил Мутафов – „Виното като път към света на Свещеното“
12:30 Антон Димитров и Бранимир Кочев– „Българското вино и съвременната винена култура“
12:45 Доц. Димитър Якимов – „Хранителна специфика на американски сортове лози“
13:00 Надежда Топчийска – „Вино и винопроизводство в региона на Старосел“
13:10 Дискусия и закриване на семинара
13:30“Танц на слънцето“, представяне от самодеен състав от гр. Брезово
 
13:45 Откриване на фотоизложба „Фолклорът – споделено познание. Минало, настояще и бъдеще“, съвместно с ЕАФФ и ИМИ при БАН (проф. Галина Богданова, ИМИ – БАН)
14:00 Представяне на фолклорна програма от старите села в България с участие на ансамбли, певчески състави и други самодейни групи от селата
18:00 Ансамбъл „Тракия“
20:00 Организиран туристически преход „Залез при Слънчевата порта“. Мястото е забележителна мегалитна композиция, представляваща гигантска пирамидална конструкция с височина около 9 метра, на върха на която с лекота повече от хилядолетия стоят два балансирани каменни блока с яйцевидна форма, образуващи проход, през който преминава залязващото слънце
21:00 Мултимедиен фестивал по проект "Докоснати от древността"
 
 
29. 05. 2022г. /неделя/
5.30 – Посрещане на изгрева от Гарванов камък с преход до Рошава могила. Утринна разходка из уникалното възвишение, от което се открива гледка към трите български планини – Стара планина, Рила и Родопите. Включва разглеждане на забележителните мегалитни структури в комплекса, сред които се разпознават великолепен двуглав скален орел, Змеицата – майка, Тронът на звездоброеца, Утробата, Слънчев часовник, Сърце и много други причудливи образи. Според легендите именно на това място е била разположена древна лечебница за пречистване на тялото и душата и за регенерация, в което участниците в прехода ще могат да усетят силните електрически и магнетични течения в района, които имат възстановяваща сила.
9:30 – Розобер и розоварене
11:00 – Празник на розата и цветята в с. Старосел
12:30 – Посещение на културно-историческите забележителности в региона на с. Старосел.
- Четиньова могила – тракийски култов комплекс от средата на IV век преди н.е. – практика с техниката „орфическо пеене“, използваща акустичните възможности на градежа за вибрационно тониране, при което чрез ритъм и звук се постига състояние на съвършена хармония и баланс.
- Обход на мегалитния комплекс Каменица, намиращ се срещу Четиньова могила, осеян с причудливи заоблени скални образования, напомнящи организацията на праисторически мегаполис. Сред каменните композиции човешкото въображение може да познае формите на змейове, птици, костенурки, гигантски динозаври, лица на змеици и хора, които създават впечатлението, че са живели по тези места заедно и в любов.
Забележка: Теренът изисква удобни обувки, за предпочитане туристически, а снимането е неустоимо!

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина