Църквата „Свети Димитър“ в Брезово е на повече от век и половина и е притегателно място за хората от района. Първоначално на територията на днешното Брезово е съществувал турски чифлик, около който се заселват българи от близките села. Тук заедно са съжителствали българи, турци, цигани, гърци. По-късно чумна епидемия обезлюдява селото. В по-късен етап се заселват български семейства от Лясковец.

В миналото са се отглеждали многобройни стада от т.нар. „брези биволи“. Те били наричани „абрашести“ т.е. шарени (от турската дума „абраш“ – шарен, белязан), тъй като били тъмни на цвят, но с по едно бяло петно на челото (като белязан). Така биволите дали името на селището, в което ги развъждали – Абрашларе, по-късно в буквален превод Брезово.

Брезово е дало и изселници в Бесарабия и началото на две нови села – Дрангово и Отец Кирилово, които отстоят на близко разстояние едно от друго и само на час път пеша от Брезово.

В първите години след Освобождението Брезово е околийски център на околия с повече от 34 села, с над 35 000 жители, с бързо развиващи се земеделие и индустрия (2 спиртни фабрики, содена фабрика, мелница, банки и др.). Според Български алманах от 1896 г., околията включва селата 1.Автоево (дн. Шишманци) 794 жители, 2. Аджар (дн. Свежен) 1630, 3. Асъ-Кърово (дн. Опълченец) 555, 4. Балджиларе (дн. Медово) 1059, 5. Балтаджий (дн. кв. Секирово на гр. Раковски) 2202, 6. Бей-Кьой (дн.Болярино) 512, 7. Брезово 2627, 8. Гирень (дн. Белозем) 1312, 9. Дуванджа (дн. Чалъкови) 752, 10. Кадършик (дн. Стрелци) 803, 11. Калъчлий (дн. кв. Генерал Николаево на гр. Раковски) 2048, 12. Колачово (дн. Колю Мариново) 825, 13. Коруджиларе (дн. Пъдарско) 487, 14. Кюселий (дн. Гранит) 812, 15. Маноле 908 16. Манолско Конаре 453, 17. Мисилим (дн. Православен) 957 18. Муртатлий (дн. Момино село) 889 19.Рахманлий (дн.Розовец) 1874, 20.Ръжево 528, 21.Ръжево Конаре 1763, 22.Садъклий (дн. Верен) 847, 23. Сакарлий (дн. Марково) 394 24.Салалий (дн. Борец) 735, 25. Саръдемирджий (дн. Златосел) 363, 26. Сеймен (дн. Мирово) 759 27. Скобелево (дн. Гранит) 541 28. Стряма 1887 29.Суютчук (дн. Върбен) 516, 30. Тюркмен 412, 31. Хамзаларе (дн.Зелениково) 1887, 32.Чакъре (дн. Ясно поле) 313, 33.Чехларе 1046, 34.Чоба 1165.[1] В алманаха липсват данни за селата 1. Али Факово (дн. кв. Парчевич на гр. Раковски), 2.Бабек, 3.Дерлий (дн. Голям дол), 4.Караджа охад (дн. Сърнегор), 5.Кирикчий (дн. Отец Кирилово), 6.Комарларе (дн. Дрангово) и 7.Кючук Дерлий (дн. Малък дол). По това време околийски началник е Сребрьо Стойновски – един от най-доверените съратници на Апостола, а околийски санитарен инспектор е д-р Георги Странски – председател на Привременното правителство след Съединението.