Село Свежен. Напоследък все по-популярно, сгушено нависоко в красивата Сърнена Средна гора, то е една истинска приказка, ежедневно разказвана от уста на уста.

Богата история и впечатляваща архитектура се преплитат в Свежен, което и до днес не спира да разказва за преживяното по малките си криволичещи улици, пълни с българщина и усещане за единство.

Предполага се, че първите заселници на село Свежен са болярите на цар Иван Шишман, които предават сестра му на турския султан Мурад и засрамени от постъпката си не се завръщат в Търново, а се заселват именно в село Аджар – старото име на Свежен до 1934 г.

Преди Освобождението Аджар се превръща в околийски център с близо 5000 жители население, а във владенията му влизат 62 села.

Основен поминък в селото са били розопроизводство, скотовъдство и абаджийство, а в икономически добре развитото място са се помещавали цели 26 кръчми (за разлика от днес, когато те са едва две-три). През 1864 г. Вселенският патриарх разрешава построяването на църквата „Св. Св. Апостол Петър и Павел“ в селото, чиято външна фасада днес, благодарение на събрани дарения, е възстановена и боядисана.

През XVII век в църквата „Св. Георги“, която днес не съществува, защото е опожарена от османците, се е развивала широка книжовна дейност. Аджарската книжовна школа на практика се явява наследник на Търновската школа, като там са се извършвали преписи на ръкописи с църковно съдържание, както и на Паисиевата история.

През 1868 г. в Свежен е създадено първото българско селско читалище, а от около 1835 г. на територията му вече е имало и действащо светско училище училище след десетилетия традиция на килийното образование.

След като по време на Руско-турската освободителна война селото е опожарено почти до основи, голяма част от населението му загива, а архитектурното му наследство в наши дни наброява малко над 100 запазени къщи от онова време на величие и разцвет, запомнено от историята. В селото те са разположени и на двата бряга на Свеженската река, а разхождайки се пеша ще се натъкнете и на часовниковата кула, построена сред къщите.

Тъкмо тези постройки са свидетелство за отношението и естетиката на хората живели някога там, като по главната улица домовете се отличавали с голямото количество дървен масивен материал, използван при построяването им. Като образци на архитектурния разцвет по това време могат да се посочат Джевизовата, Мушевата и други подобни къщи.

Свежен е родно място и на някои много значими български личности, сред които освободителят на Родопите полковник Владимир Серафимов, чийто паметник се издига в центъра на селото. Серафимовата къща например е на „възраст“ от 300 години и наскоро местните предприеха кампания по възстановяването ѝ. На фотографията по-долу може да видите състоянието ѝ към 2014 година.

Не са малко и културните забележителности, които днес може да посетите ако тръгнете към тях именно от село Свежен. Красиви местности, сред които язовир Домлян, язовир Свежен, връх Братан, както и хижите Каваклийка, Братан и Свежен, са подходящи за еднодневен или пък няколкодневен туризъм в тази част на България. Съвсем близо до селото се намира чешмата ‚Жълтата вода“, до която може да стигнете по лек и приятен път, наслаждавайки се на красиви природни гледки.

„Невенкина чешма“ също е предпочитано място за посещение сред туристите, представляваща минерален извор с изградена чешма. В близост до Свежен се намира и връх Кадрафил. Според местна легенда, а и според редица изтъкнати български историци, там е гробът на Хаджи Димитър. Според тях, войводата е ранен на Бузлуджа, но не загива там. Той е пренесен от негови другари до връх Кадрафил. Там в продължение на един месец е хранен и гледан. Превързани са му раните от свеженски и мраченишки пастири.

Днес постоянните жители на село Свежен са малко по-малко от 200 души. Има няколко семейни къщи за гости, които предлагат несравним уют и ви гарантират, че по време на престоя си ще сте напълно откъснат от останалия свят. Танкината къща е една от тях.  Имайте предвид, че само един от мобилните оператори предлага обхват в селото.

Свежен се намира на 32 километра от Карлово. Има няколко начина да стигнете до него, като ние ви препоръчваме да го сторите по маршрута Баня-Бегунци-Домлян-Мраченик-Свежен, тъй като пътят в този участък е в сравнително добро състояние.

източник: bulgarianhistory.org