Родолюбци тръгват по стъпките на Хаджи Димитър. Националният туристически поход е по повод 153 години от подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и поклонение на лобното място на Хаджи Димитър на връх Къдрафил.

Организатори са Община Брезово и ТД „Средногорец“ – Брезово. Походът има за цел да запознае участниците в него с последните дни от живота на Хаджи Димитър, като се премине по маршрута, по който останалите живи четници след битката на Бузлуджа са пренесли на носилка ранения си войвода до връх Къдрафил. Походът ще завърши на връх Къдрафил, където ще се отдаде почит на участниците в събитията от края на юли и началото на август 1868 г.

Походът ще се проведе от 5 до 7 август в района на Стара планина, Розовата долина и Средна гора по следния маршрут: връх Бузлуджа, с. Енина, с. Виден, с. Турия, връх Къдрафил над с. Свежен.

„Хаджи Димитър не е загинал в боя на Бузлуджа, бил е тежко ранен. Няколко четници го измъкват и го носят над Свежен, където остава 14 дни до смъртта си. Минават през село Турия, нощуват на една воденица. След това минават през къщата на свещеника на Турия и оттам го носят горе, под връх Къдрафил”, разказа преди време пред TrafficNews кметът на Брезово Христо Енков.

В подкрепа на тази теория има и няколко неоспорими факта. На първо място това е народната памет. Второ, запазен е официален документ, пълномощно, което Общинският съвет на Сливен издава на майката на Хаджи Димитър, за да дойде в Свежен да вземе костите му. Има запазена и кореспонденция между тукашния и домлянския кмет. „Българската православна църква изпраща викария на Пловдивския митрополит, за да опее Хаджи Димитър в Свежен. И това също е документирано. В пътеводител на Сливен от 30-те години на миналия век  една от забележителностите е гробът на хаджията, за който е написано  „загинал на връх Къдрафил”.    

В поемата си „Хаджи Димитър” пък Христо Ботев много точно описва мястото на кончината му - сърдитото слънце, небето с обсипаните звезди, жътварките нейде исамодивите  не са метафора, а самата истина. Под Къдрафил е имало ниви, които са се жънели през лятото. Затова в стихотворението е написано: “Жетва е сега... Пейте, робини, тез тъжни песни!” Само тук е можело да се чуят тези песни, не и на Бузлуджа. А над камъка има място, наречено Самодивското сборище. Навремето и хайдутите избягвали да минават оттам, защото имало самодиви.