Историята помни, че на днешния ден, 16 януари, през далечната 1875 година се е родил първият български офицер подводничар Рашко Серафимов - капитан първи ранг.

С този факт трябва да се гордеят всички жители на община Брезово и най-вече на Свежен, защото генералът се е родил именно там или по-точно в Аджар, старото име на селото.

Рашко Серафимов има далечна роднинска връзка с Васил Левски, а негови близък родственик е полковник Владимир Серафимов със своя легендарен 21-ви пехотен Средногорски полк, направил чудеса от героизъм през Балканската война -1912-1913, когато спасява Средните Родопи от турска окупация. 

На 5 август 1894 г. Рашко Серафимов постъпва на военна служба в България, като в периода от 1892 до 1894 г. вече е завършил Императорската и кралска академия за търговия и корабоплаване в град Триест в Австро-Унгарска империя. На 2 август 1895 г. е произведен в чин мичман II ранг и зачислен във флота. От 1899 до 1900 г. е изпратен във Франция в град Брест на плавателен стаж на френската учебна ветроходна фрегата „Мелпомен“. През 1900 г. е произведен в чин мичман I ранг, а от 1898 г. служи на параход „Надежда“. През 1904 г. е произведен в чин лейтенант.

В навечерието на Руско-японската война 1904 – 1905 година заминава за Русия, където завършва минния офицерски курс в Кронщат и из­вестно време плава в Балтийско море с учебни кораби и подводници на руския военноморски флот. В Кронщат става първия български офицер – подводничар, като от 1905 до 1906 г. в отряда за подводно плаване той е помощник-командир, а впоследствие командир на подводница „Пескарь“. По литературни данни Рашко Серафимов е първият командир в света, който е провел безперископна торпедна атака и това в конкретния случай е станало по императорската яхта „Щандарт“. През 1905 г. завършва Минния офицерски курс в Кронщат, а през 1907 г. завършва курса на Учебния отряд за подводно плаване.

Бил е командир на кораба „Асен“ и на миноносеца „Храбри“. През 1909 г. е началник на минна част във Варна, а през 1911 г. – командир на миноносец, с който участва в Балканските войни (1912 – 1913). В нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г. плава като доброволец на миноносеца „Строги" и е участник в атаката на отряда български миноносци срещу крайцера „Хамидие". На 14 юли 1913 г. е произведен в чин капитан-лейтенант.

През 1913 г. е назначен за началник на Машинното училище при Флота на Негово Величество и на Учебна част. Служи и като началник на Подвижната отбрана. От 1915 г. е началник на Черноморската част на Флота на Негово Величество. През септември 1916 г. е командир на стоварването на портовата дружина в Балчик. Изявява се и като преподавател. На 5 октомври 1916 г. е произведен в чин капитан II ранг. Между 1913 и 1918 г. преподава алгебра, геометрия и тригонометрия в Машинното училище при Флота на Негово величество. Тогава написва „Морска стратегия“ и първото „Описание на българския черноморски бряг“.

През Междусъюзническата и Първата световна война Рашко Серафимов е началник на Подвижната отбрана, преподавател на висшия военноморски, офицерски курс, основател на Българския наро­ден морски сговор, автор на труда „Морска стратегия“.

В периода 12 май – 24 октомври 1919 г. е началник на Флота на Негово Величество или според съвременните стандарти - командващ на Военноморските сили на България. Рашко Серафимов е първият български офицер – подводничар и с пълно право може да бъде наречен „баща“ на българс­кия подводен флот. През Първата световна война е началник на Черноморската част.

Излиза в запас през 1919 г. по силата на разпоредбите на Ньойския договор. Умира на 30 май 1922 г. в Одеса.