Стои като Гюро Михайлов! Фразата е сред най-популярните, олицетворяваща безсмислена саможертва. Години наред името на Гюро Михайлов предизвиква присмех. За мнозина той е глуповат редник, изгорял в пламъците в името на службата си. Малцина обаче знаят, че зад нарицателното име стои 18-годишен смел мъж, който се е жертвал, за да изпълни патриотичен дълг.  

Запознат с историята на храбрия войник, пловдивският бизнесмен Стойко Кировски издигна паметник в село Розовец, Община Брезово, откъдето и двамата са родом. „Официалното откриване беше в Деня на независимостта на България. На церемонията присъстваха кметът на селото Иванка Апостолова, представители на Община Брезово и много местни жители и гости, а духов оркестър изнесе специален концерт”, разказа пред TrafficNews.bg бащата на бизнесмена – Минчо Кировски. Няколко сайта отразили накратко новината за откриването на паметника, но никой не разбрал, че инициативата е на сина му. „Стойко е израснал в Розовец, но от много години живее в Пловдив. Заедно със снахата завършиха Университета по хранителни технологии и от една гола поляна създадоха голяма фабрика за производство  на сладка. Работят само за износ, търгуват с 40 държави, включително Америка, Русия, Китай, Корея”, разказва гордият баща.

Той самият не разбрал как точно възникнала идеята за монумента. Затова пък обяснява, че е направен с много мерак и е изцяло от бронз. А за живота на Гюро Михайлов може да разказва с часове.

18-годишният Гюро е истински герой и смелчага, който до смъртта си е останал на пост, пазейки горящата сграда на щаба на Южнорумелийската милиция. Младежът от Розовец, някогашното Рахманларе, служел в трета рота на Първа пеша пловдивска дружина.

По това време градът под тепетата бил център на Източна Румелия и в сградата на милицията се съхранявали пари и важни документи. Там бил и щабът на жандармерията, затова сградата се охранявала денонощно от петима войници.

Така навръх Коледа през 1880 г. за пазач на стаята с касата на третия етаж, където се съхранявало ковчежето с парите, бил пратен Гюро Михайлов. До 23 ч. караулът бил спокоен, но внезапно на първия етаж избухнал пожар.

Не е ясно от какво е бил причинен, но се предполага, че от печката е хвръкнала искра и е запалила старите мебели и дюшеме. Пламъците бързо обхванали стълбището и запълзели нагоре. Настанал хаос. Навсякъде тичали уплашени хора от околните къщи с кофи вода, но създавали повече паника, отколкото помагали. Пожарната пък разполагала с примитивна кола и не успяла да потуши навреме пожара. Дъските на старата сграда изгаряли бързо и тя започнала да пропада. През това време събудили началника на милицията Керестелев, който веднага дошъл. С помощта на няколко офицери той успял да спаси касата на първата дружина, архивите на втората и двете знамена. Но нищо друго.

Когато станало ясно, че сградата ще се срути, охранителите и другите хора се разбягали. Само Гюро Михайлов стоял на мястото си пред стаята с касата, без да издава и звук. Само си повтарял, че като всеки войник трябва да спазва устава, приет през 1879 г. - Часовоят не може да напуща поста си, догдето не го сменят. Дори и животът му да е в смъртна опасност! 

Единственият, който можел да промени заповедта, бил началникът на караула Никола Костадинов. За да спаси часовия, той се втурнал през горящите стълби нагоре. Малко преди това счетоводителят на щаба Иван Костов също направил отчаян опит да спаси самоотвержения младеж, който заявил с изваден щик: „Без заповед на командира си поста никога няма да напусна!”.

Когато командирът пристигнал, било твърде късно. Горящите греди рухвали с трясък. Погребали и Гюро, останал докрай на поста си пред касата, без дори да знае колко пари има в дървения сандък. 

Когато на следващата сутрин разчистили пепелта, от войниците били останали само овъглени скелети. От Гюро Михайлов намерили само железата на пушката и токата на войнишкия му колан. Били до касата, която младежът охранявал до смъртта си. 

Изгорелите войници в Пловдив били погребани на 30 януари 1881 г. с военни почести в пловдивските градски гробища.