Храм от Второто българско царство пази духовността в брезовското село Зелениково. Църквата „Света Петка” е сред най-старите в Пловдивска област, а някога тук са служели монасите от съседните манастири.

„В миналото край селото е имало гробище, в което са открити гробове на свещенослужители. Това предполага съществуването на храм, в който са служели. Къде точно се е намирал той, все още не е съвсем ясно. Но с положителност се знае, че църквата съществува още времето на Второто българско царство – 11-12 век”, разказва Георги Райковски, който ежедневно полага грижи за храма и помага на отец Младен. Самият той е завършил Духовна семинария, но така и не облича расото. Затова пък пее много добре църковни песни. И се гордее, че е имал възможността да изпълни песнопения на клира в Брезово, където някога е пял и Васил Левски.

„Интересното е, че нашата църква няма подобие на себе си в околията. Всъщност, по онова време в съседните села не е имало храмове. Църквите са били само към манастирите и нашата ”Света Петка” прилича на тези манастирски църкви”, обяснява Георги Райковски.

През 1820 г. тук идва първият свещеник, за когото има запазени писмени документи – Георги Иванов от Рахманлий (днешното село Розовец). По професия той е даскал, а свещеник става впоследствие. Даскал Георги замисля откриване на училище в селото. Започва да търси подходящо помещение и открива такова в дома на дядо Деньо Попов, в съседство на църквата. Къщата била удобна, а семейството – добро. За да спечели широката одая, даскал Георги се оженил за дъщерята на дядо Деньо – Тота. И започнал да учи децата на селото. Седем години по-късно той става и свещеник и по негова инициатива се построява самостоятелно училище в южната част на църковния двор.  

През 1834 г. храмът е ремонтиран и разширен и придобива сегашния си облик. Инициатори за това са Йови Иванов, който ходил на Божи гроб, и търговецът Цвятко Филипов, а помощ оказват всички хора в селото. 1937 г. е издигната и камбанарията.

Изкопите са правени от цялото село. Всеки е помагал с труд и материали. Най-голямото доказателство за строежа на църквата е мраморната плоча в средата на църковния под от правилно издялани плочи с дата 1834 г. Височината на църквата е около 5 метра. Гледана отстрани, изглежда ниска, но причината за това е, че е вкопана в земята метър и половина.  

Изключително интересно е преданието за единствения стенопис в църквата, който изобразява Архангел Михаил. „Турци са влезли и с копия са изболи очите му. И до днес стои тази рана в стената”, казва Райковски.