Добри Богданов Новаков е виден копривщенски хайдутин, въвел партизанската тактика в революционното движение по време на освободителните борби в България. Той загива на 24 юни край брезовското село Розовец.

Добри Новаков е роден около 1825 година в Копривщица. Получава добро образование в местното училище, по време когато там преподава просветителя Неофит Рилски, преди оттеглянето му в Рилския манастир. До 23 – 24-годишнината си заедно с братята си Иван и Стойно изучават бащиния си занаят, абаджийството, но по-късно работи като бегликчия с опитния в тази работа Петко Доганов.

Новият живот го удовлетворява и със спечелените пари се задомява, като взима за жена дъщерята на Петко – Мария. След гибелта на тъста му във времето около водещата се Кримската война става знаменосец в четата на закрилника на бедняците Ангел войвода. С четата се подвизава в Родопите, Рила, Сакар и Странджа. След това през 1862 – 63 година става пръв помощник и знаменосец в четата на Лефтер войвода, като при необходимост е и неин водач. Тази дружина се бори не само срещу потисничеството, но и против социалното неравенство в империята по това време.

Когато през 1867 г. Лефтер войвода загива Добри се прибира в България. С наближаването на зимата по Димитровден четата се разпуска и той си идва в Копривщица, за да се види и порадва на семейството си. Същата година жена му, Мария, почива. Децата, Мария и Стефан, са изпратени в Клисура, а синът на Добри, Недко, е осиновен от копривщенското семейство Кискинекови. Мария Добрева по-късно става жена на революционера от Априлското въстание Танчо Шабанов (1845 – 1918) и майка на анархиста Нешо Шабанов (1901 – 1923). Децата на Добри войвода се завръщат в Копривщица през 1876 г., когато баща им вече е загинал.

След смъртта на жена му, Добри събира малка чета в района на гр. Калофер, с която действа в карловския и калоферския Балкан и в източна Средна гора. С четата очиства тези райони от турски разбойнически шайки. Чрез революционния комитет в Рохманлий доставя до Васил Левски значителна сума пари за закупуването на печатарска техника за БРЦК в Букурещ.

През 1870 г. Добри войвода устройва засада на богатия казанлъшки търговец Иван Клатнов в района на Рохманлий, при която е убит.

Българите-четници в четата на Лефтер войвода в Мала Азия с байрактар Добри войвода са били и копривщенски и калоферски гурбетчии: Христо М. Драганов, Стоян Илийката, Видул Странски, Иван и Димитър Мархолеви и други.В нея са били бойци хора от различни народности: гърци, албанци, българи, критяни, арменци, кавказци, левантийци, кюрди, араби и дори турци. В тази чета Добри привлича и Гаврил Хлътов за участие.

На 24 юни през 1893 година този свят напуска и Желю войвода - български хайдутин, войвода и националреволюционер. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Роден е през 1828 година в Ямбол. Включва се в хайдушкото движение. Първоначално участва в дружината на Димитър Калъчлията, а след неговото залавяне в четата на Панайот Хитов. През 1868 г. подготвя чета, в която трябва да участва и Христо Ботев, но след преминаването на Дунава на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е сред арестуваните от румънските власти българи в Браила. Срещу него е повдигнато съдебно обвинение.

Жельо войвода участва в три войни: Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885). По време на Руско-турската война води доброволческа чета от 300 четници, която действа в района на Котел (Еленски балкан). През зимата на 1878 г. участва в прочистването на Източна Стара планина от башибозушки банди.

От 1940 г. в Националния военноисторически музей се съхранява знамето на доброволческата чета на Желю войвода. Върху знамето на четата е избродирана датата на нейното създаване „1877 авг, 20“. Разположението на цветовете му са като тези на знамето на Стилияна Параскевова (опълченско знаме, ушито в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война) и бъдещото българско държавно знаме. Състои се от три хоризонтални ивици – бяла, зелена и червена, като външната му страна е изрязана зигзагообразно. В средата върху зелената ивица е апликиран кръст от вълнен плат, раменете на който завършват с троен овал. Под кръста, от лицевата част е извезан с бели конци текстът: „За славянска Свобода“.

Според легендата един ден, когато той и неговата сестра работят на полето край близкото село, двама турски войници, яздещи коне, ги забелязват и решават де се отбият до кладенеца под едно дърво в близост до тях. Сядайки под дървото, единият турчин се обръща към сестрата на Желю с думите: „Гяурке, вземи кофата и ела да ни напоиш!“ Наливайки вода в устата на единия, тя разлива тежката кофа и го намокря по гърдите. Той мигновено се ядосва и прави опит да я изнасили. Желю действа инстинктивно и в този момент с помощта на сърп, с който е работил на полето, отрязва главите на двамата турци.

Това става причина той да бъде гонен, издирван и да потърси убежище в хайдушките чети.