На 03 септември 1891 г. се ражда четвъртото дете на Тодор Кацаря - Минчо Кацаров. Малкият Минчо идва на този свят с недоразвита дясна ръка и цял живот си служи само с лявата. Той расте хубаво и кротко дете. Преминава от клас в клас с отличие. Учителите отрано забелязват дарбата на детето и го подкрепят, като съдействат момчето да бъде записано да учи в единствената в областта по онова време Пловдивска мъжка гимназия. Ден след ден младежът опознава района и започва да рисува. Първите му творби са пейзажи на Марица. Учител но рисуване на младия художник става друг наш голям художник - Христо Станчев от с. Аджар, днешно Свежен. Художникът израства много за първата си година в Пловдив и започва усилено чете. Интересува се от творчеството на световноизвестните художници. Неговият непрестанно търсещ смисъла на живота дух намира успокоение в книгите. Не завършва гимназия, но по-важни за него са университетите на живота. През пролетта на 1920 г. с помощта на Христо Станчев той открива първата си самостоятелна изложба в Пловдив в голямата зала на търговската палата. По-късно есента заминава за София, където посещава лекции в художествената академия и следващото лято прави две изложби в София. През есента на 1921 г. заминава за Виена. Запознава се и се сприятелява с Булгаков /частен секретар на Лев Толстой/ и с Татяна Толстой. Пътува из Германия, посещава галериите в Дрезден и в Мюнхен. Пътува из Италия. Рисува портретите на знатни имена, които биват изкупени от Руския музей в Прага. От 1936 г. се отдава изцяло на работата си по Цикъла за Бетовен. През 1942 г. за пръв път излага „Цикъл от картини за живота на Бетовен”. Художникът не продава оригиналите, а репродукции. Изненадващият и удивителен успех на изложбата прави името на Минчо Кацаров световноизвестно. 

Художникът умира на 1 октомври 1953 г. на 62-годишна възраст в Париж. Почти целия си живот художникът прекарва извън родината, но това не го спира да поддържа жива връзката с нея, чрез редовна кореспонденция с близките роднини, на които споделя съкровените си мисли и трепетите на чувствителната си душа. В 1992 г. племенницата на художника Василка Валявичарска издава биографична книга за него, а на 29.08.2017 г. Минчо Кацаров е приет за почетен член на Дружеството на пловдивските художници.

С полагане на венци и цветя брезовци почетоха Минчо Кацаров.