Пловдивският писател Димитър Герганов ще представи новата си книга – "Военно-монашеските ордени" днес от 19 часа в НЧ "Отец Паисий" в Брезово. Книгата разказва военната и политическа история на 13 християнски военни ордена, сред които на рицарите тамплиери, на хоспиталиерите станали известни като Малтийски рицари.

Проследяват се действията на тевтонците и ливонските братя, на меча основали свои държави в Прусия и Прибалтика, на ордените на Калатрава, Сантяго, Алкантра, Томар, Военния орден на Христос от Иберийската Реконкиста. Както и на всяващите ужас сред своите врагове асасини от държавата Низари. В книгата са използвани над 150 източника, 99% от които от чужди езици.                                                                                                                                                     

Димитър Герганов е автор на трилогията-епос "В сянката на Боговете" и на историческия роман "Конспирацията Хазара". Основател и водещ е на Пловдивско Историческо Общество. За новата си книга той разказва пред PlovdivTime.

- Как се зароди идеята да напишеш книга за военно-монашеските ордени?

- Както всички хубави неща се получи случайно. В началото на миналата година подготвих доклад за научна конференция. Отнасяше се само за военната история на рицарите тамплиери. В процеса на проучванията ми стана интересна и историята на другите военно-монашески ордени като малтийските рицари, тевтонците и ордените от испанската Реконкиста. Докладът беше приет много добре, конференцията отмина, а идеята започна да зрее, направих първите проучвания и… вече нямаше връщане назад. Реших, че българският читател заслужава историята на военно-монашеските ордени да бъде разказана.

- Колко време ти отне?

- Проучванията отнеха половин година. На български език нямаше почти нищо от това, което ме интересува. Така 99% от източниците, а те са над 150, са от чужди езици. Но и там информацията беше разпръсната и трябваше да сглобявам „пъзела” парче по парче. Самият процес на писане се случи дори малко по-бързо, но да не забравяме, че имам четири издадени книги зад гърба си.

- Кой беше най-интересният аспект от темата?

- Трудно ми е да отсея един. На мен конкретно всичко свързано с военната и политическата история на ордените ми беше интересно. Когато навлязох дълбоко в темата, се открои спецификата на всеки от ордените. Така например тамплиерите, както знаем, са банкери, докато йоанитите са предприемачи – те финансират начинания срещу бъдещи финансови и поземлени активи.

Интересен момент в дейността на ордените в Светите земи са и техните „частни войни” срещу неверниците. Тук имам предвид всички бойни кампании извън походите на армията на Йерусалимското кралство или кръстоносните сили. По-късно на Родос и Малта йоанитите се превръщат в пирати и търговци на роби. Тевтонският орден и Ливонските братя на меча пък направо създават свои държави в Прусия и Прибалтика, които управляват като добри администратори.

Испанските ордени извън военните действия са едри поземлени феодали, притежаващи стотици села със стотици хиляди жители. Португалските ордени след прогонването на мюсюлманите се превръщат във велики мореплаватели, отворили широко портите на Новия свят. Що се отнася до асасините, които макар и не християнски, носят всички белези на военно-монашески орден, те са много повече от „неуловими убийци”, каквото е широко разпространеното мнение…

- Как се отсяват достоверните източници сред морето от литература и исторически изследвания, често сензационни?

- Не е чак толкова трудно стига човек да не желае да залита към сензационното. Аз не искам. Така или иначе средновековните извори са известни, сериозните историци – европейски, руски и близкоизточни с авторитет в научната общност - също. По-интересното за мен беше, там където е възможно, да разкажа историята от гледната точка на двете противостоящи страни, както е представена от техни съвременници, които естествено имат своите симпатии.

Така читателят ще успее да си състави близка до действителността преценка. Текстове, където достоверността на източника беше съмнителна и липсваше съответното позоваване, просто отхвърлях, колкото и да бе изкушаващо. 

- Може ли модерен човек от 21 век да разбере напълно битието на рицарите от ордените?

- Напълно едва ли. Но може да се опита, докъдето му стигат силите. Рицарите от военно-монашеските ордени по правило полагат три обета – за бедност, послушание и целомъдрие. Това е християнският идеал за воина, отдаден в служба на Бог. В течение на времето братята от ордените постепенно отстъпват от аскетизма. При залеза на ордените няма да е пресилено да се каже, че нищо човешко не им е било чуждо…

- Има някаква загадъчна привлекателност във фигурата на монаха-воин, на какво се дължи според теб?

- В днешния като цяло бездуховен свят хората имат крещяща нужда от идентификация. Сякаш започваме да забравяме кои сме и откъде идваме. „Прекрасният нов” стерилен и унифициран свят е точно обратното на идеала за монаха-воин. Изглежда въпросът за Спасението никога не е бил по-актуален. Това отговаря донякъде на въпроса, но темата е много по-дълбока…

- Съществуват редица исторически конспирации и легенди, намерили връх в „Шифърът на Леонардо” за тези ордени. Как си го обясняваш?

- От зората на времето човекът се вълнува от божественото, мистичното, необяснимото. Съвсем нормално е добрите разказвачи да черпят идеи и сюжети от историите за Граала, обвити в загадъчност организации като OPUS DEI и т.н. „Военно-монашеските ордени” не е такава книга, доколкото е документална и стриктно се придържа към историческата достоверност. В друга от книгите ми „Конспирацията Хазара” съм използвал такива елементи, без обаче да се отклонявам от каноните на историческия роман.

- Има ли поне частица истина в тези сюжети на Дан Браун?

- Разбира се! Най-добрите конспирации се получават като се вземе щипка истина, още една щипка манипулация и се прибави фикция, чието качество изцяло зависи от въображението на автора. Вън от съмнение, в последното Дан Браун се справя добре.

- Защо средновековните военно-монашески ордени са били толкова силни на бойното поле?

- На първо място е вярата. Рицарите от ордените са били силно вярващи хора и за тях смъртта не е означавала край. Кой, ако не Христовият воин има гарантирано място в Царството Божие? Също така братята от ордените са били отлично подготвени – на днешен език бихме ги нарекли професионални военни.

За разлика от наемните войници обаче, бойният дух на монасите-рицари е бил несравнимо по-висок. Точно той им позволява да спечелят много битки срещу превъзхождащ ги по численост противник. Да не забравяме и личния пример. Великите магистри на ордените лично предвождат своите рицари в сраженията и много от тях намират гибелта си на бойното поле.

- Не е ли тъжно, че днес от тези велики братства не е останало почти нищо?

- Вярата, бойният дух и жертвоготовността на рицарите от военно-монашеските ордени са извор на вдъхновение и възхищение и в наши дни. От друга страна военните ордени са рожба на конкретна историческа епоха. Така те логично изживяват своя възход и съответно упадък, когато историческото им време отминава. В наши дни някои от ордените съществуват като организации ангажирани с благотворителни каузи.

- Свързани ли са по някакъв начин тези ордени с България?

- За съжаление изворите по този въпрос са крайно оскъдни. Все пак знаем нещичко. Така например рицарите йоанити – известни по-късно като Малтийски орден, се сражават в християнските сили при катастрофалната битка при Никопол през 1396 г. Впоследствие дават най-важния финансов принос в откупуването на християнските пленници, заловени в сражението.