Старото име на селото е Арапово. То е е било наследено от наименованието на старо турско селище, основано при завладяването на България от османлиите. За кратко (1925-1934 г.)  носи името „Света Неделя“, на близкия Араповски манастир „Св. Неделя“. Днешното име на селото - „Златовръх“ произхожда от легенди, свързани с близкото възвишение Хисърлъка, намиращо се на 1 км северно от селото, където било скрито голямо златно съкровище. Според една от версиите на легендата, „златното съкровище в Хисарлъка е пренесено от Еней от Троя, когато градът пада опожарен и разграбен. Еней заедно с шепа оцелели троянци съхраняват златната мисирка с 16 яйца и потеглят на север. За това споменава и Омир в произведенията си“.

Районът на с. Златовръх е бил населяван от най-стари времена. В границите на днешното село е разкрито селище от новокаменната епоха (7 000 – 6 000 г. пр. Хр.). При разкопки за строеж са намирани сечива от камък, ножове, тесли и брадви. Може да се предположи, че древните обитатели на това селище са се покланяли в недалечния голям култов център в местността „40-те извора“ край село Мулдава.
Наличните данни сочат, че в близост е съществувало селище и през тракийската епоха. В селското землище са разположени над 10 надгробни тракийски могили (някои са вече разрушени, други - разкопани и разграбени от иманяри. Най-голямата сред тях е могилата „Елан тепе“ -  висока е 25 м и с диаметър 50 м. Проведените през 1960 г. археологически разкопки на възвишението Хисарлъка (на тур. крепост) установяват наличие на тракийски присъствие, което предполага тукашното тракийско селище да се е намирало на това място, а разкритите дебели крепостни стени подсказват, че то или част от него е било укрепено.
През римската епоха върху укрепеното тракийско селище е била издигната крепост - кастел, която най-вероятно е била свързвана с минавал в близост стар път, недалеч от главната пътна артерия на Балканите – Via Diagonalis (Диагоналния път). Укреплението е просъществувало и през ранновизантийската епоха (IV-VI в.).
В м. „Хисарлъка“ са разкрити и старобългарски землянки, което свидетелства, че след влизането на тези земи в пределите на българската държава (първата половина на IX в.), тук е съществувало българско селище. Не е известно каква е била съдбата му през средновековието, както и не се знае дали има приемственост между него и възникналото по-късно село Арапово, след завладяването на Тракия от османлиите (1371-1373 г.).
Първите писмени сведения за Арапово намираме в османски регистър на доганджиите (соколарите) в Румелия от последната четвърт на XV в. В него селото е записано под същото име - „Арап Факъх“, спадащо към Филибе (Пловдив), с 2 къщи и доход от 129 акчета. Селото е записано и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. като „Арап“, към нахия Конуш.

Според стари предания през османското робство покрай селото са минавали кервани от Анадола, които спирали на почивка в сенчестите и прохладни места край река Сушица. Преданията разправят и че „в продължение на векове християнската махала е съжителствувала успоредно с турската махала, която също е носила името Арапово. Между двете махали - турска и българска е съществувало разбирателство и зачитане на обичаи и традиции, нямало е насилие и жестокости помежду им.“

Голямо влияние върху духовния живот и националното самосъзнание на месното население през Възраждането е упражнявал намиращият се на по-малко от километър от селото Араповски манастир "Света Неделя". След основаването му в 1856 г., богослужението в него е извършвано единствено и само на български език. Той е бил здрава твърдина на българщината в района и е давал сериозен отпор срещу опитите на гръцката Константинополска патриаршия да погърчи българското население от близкия град Станимака (Асеновград) и околността му.

Селският храм „Св. Троица“ е изграден през 1850 г. В административно отношение, до края на XIX век село Арапово се e числяло към Конушка нахия (околия), а от 1900 г. преминава към Станимашка околия.
Главният поминък на хората в село Арапово, както и днес, е бил земеделието и по-точно производството на житни култури, зеленчуци и др. Развито е било през годините лозарството, овощарството и бубарството. Всяко семейство е отглеждало и домашни животни. Към края на XIX и началото на XX век се появяват и някои занаяти, като: дърводелство, шивачество, тенекеджийство и др.
Село Арапово е преименувано на Златовръх през 1934 г. (Държавен вестник брой 109 от 14.08.1934 г.).
Първото училище в Арапово е основано още през 1872 г., като специална училищна сграда е построена през 1878 г. По-рано децата са се учили на четмо и писмо в килийното училище на Араповския манастир.
Златовръхското читалище „Светлина“ е основано през 1929 г., а се сдобива с нова сграда през 1959 г. Палитрата му от изяви продължава до 1984 г., след което постепенно дейността заглъхва и спира изцяло в края на 2000 г.

източник: Свети места