Писателката Мария Лалева гостува в Асеновград и разказа за своя личен и професионален път. Тя сподели емоциите и преживяванията си, намерили отражение в книгата й "Живот в скалите". Чрез произведението си авторът казва, че иска да благодари за изпитанията, „защото няма друг начин по който човек може да покаже себе си, да не се крие, да извади на показ "счупени" места“.

Мария Лалева разказа, че "първото важно нещо в тази книга е, че ние можем да живеем заедно, прескачайки всякакви религиозни социални и човешки различия между нас“. „Не случайно в скалите съм сложила да имам турчин и арменка, алкохолик, умираща жена и една баба. Без значение как наричаме Бог, всичко това е една вселена и енергия, която е създала този живот. Ако говорим за любов в тази книга ние не говорим за такава, между Пешо и Нанка. Семейната институция съм я отхвърлила, от една единствена гледна точка. Защото всичко, което ограничава човешката свобода и не почива на любов, искреност и честност, деформира и разболява абсолютно всички участници в този процес. Включително и родителите, и децата", посочва Лалева.

Тя обяснява, че е сложно да се създаде филм по нейната книга. "Първо, е трудно аз сама да си напиша сценария. Книгата е наистина много философска. В нея всички конфликти са вътрешни. Затова, ако трябва да направим филм по произведението, целият този вътрешен монолог, който е водил сам със себе си човек, аз трябва да го пресъздам. Да го покажа така, че зрителят да го разбере, без да го чуе. Да разкрия вътрешния конфликт чрез съвсем други изразни средства - с актьорска игра, картина, музика, режисьорско решение с образ, с това, дали ще е ден или нощ. Трябва да се променят изцяло диалозите и да се вкарат нови сцени", казва писателят.

Авторът на "Живот в скалите" споделя и как е разбрала, че иска да започне да пише. По думите на Мария Лалева, много тривиално е поставени началото на всичко - с поезия от разбито сърце, когато я е изоставил нейният любим. "Започнах да пиша, когато ми оперираха ръката и ми забраниха да свиря на пиано. Това съм правила от 6-годишна, докато навърших 14 г. Тогава се оказа, че имам тумор на костта и трябваше да се направи много сложна операция. Спрях да свиря на пияно и започнах да редя стихове“, споделя писателката. До написването на "Живот в скалите" Мария Лалева е писала само поезия плюс два разказа, като този е бил третият й. Новото произведение, върху което работи в момента, ще е различно и ще има много повече динамика, уточнява авторката. "Аз вярвам, че ако съществуват ангели или светли същества, те говорят с прости думи", посочва в заключение пред асеновградска публика авторът на "Живот в скалите".