На 8 ноември 1965 г. в местността Кулну дере край първомайското село Езерово, разположено в подножието на родопските върхове Аида и Драгойна, на брега на река Каялийка, явяваща се географската граница между Западните и Източните Родопи, е открит добре запазен скелет на гигантски дейнотериум - представител на изчезнал род гигантски бозайници, родствени на съвременните слонове.



Тези мастодонти са обитавали равнините и платата на Европа, Азия и Африка по времето на късния миоцен и ранният плейстоцен. Изчезнали са в края на последният ледников период, около 11 000 години пр. Хр.

Останките на огромното праисторическо животно са намерени от учителя по биология в асеновградската гимназия „Св. княз Борис I" Димитър Ковачев. С реставрацията му се заема ст.н.с. Иван Николов, като оригиналът на скелета, за който се смята, че е единственият изцяло запазен скелет на този вид бозайник в света, е изложен в музея по палеонтология към Софийския университет. 

Височината на намерения в Езерово дейнотериум е 4,65 м, а дължината му е близо 7 метра, като според тези параметри се съди, че теглото му вероятно е надхвърляло 12 тона. По изтритостта на зъбите му пък специалистите предполагат, че екземплярът е бил на средна възраст между 40 и 45 години.

Копие на внушителния му скелет може да се види на още едно място в България - в Палеонтологичния музей в Асеновград. Там, освен дейнотериума, са изложени скелети и на много други животни, обитавали нашите земи в древни времена. Особено ценен и рядък е вкамененият скелет на древна хиена, който също минава за най-запазеният в света. 

Много атрактивен е и сборният скелет на трипръст кон, известен като хипарион. Той е съставен от костите на 11 такива животни, намерени заедно в едно и също находище - местността Гиризите при благоевградското село Хаджидимово. Реконструкцията е дело на Атанас Ряпов, но е извършена под ръководството на Димитър Ковачев. Изложени останки и на други предшественици на съвремените коне.



Освен скелетите, в асеновградския палеонтологичен музей се намира и най-голямата в България колекция от неогенски гръбначни животни с над 25 000 фосили от повече от 40 вида. Тук е изложен и единственият познат фрагмент от череп на новоописания вид Калиманция булгарика (Kalimantsia bulgarica) - праисторически бозайник от изчезналото днес семейство Халикотериеви, наподобяващ съвременните мравояди. Този вид е открит за първи път край близкото до Петрич село Калиманци, на което е и кръстен.

Назад във времето посетителя връщат и възстановените скелети на ​саблезъби котки, мечки, примати, носорози, жирафи и различни копитни видове. Експонирани са и вкаменелости от едноклетъчни организми, корали, амонити, охлюви и останки от фосилни костенурки. 

Цялото това праисторическо богатство прави Палеонтологичния музей в Асеновград едно привлекателно място за туристите. Защото тук може да видят тук неща, каквито не се срещат никъде другаде не само у нас, но и по света...

източник: desant.net