Една неочаквана среща развълнува жителите на асеновградското село Червен. Момиче, осиновено в Испания на 7 години и половина, решава да предприеме дълго пътуване обратно към България и към хората, които са оставили незаличима следа в детството му.  Историята бе споделена в местна фейсбук група от Боряна Петрова.

Преди да бъде осиновена и да замине за Испания, П. прекарва две години в професионално приемно семейство в село Червен. Преди това детето е живяло в дом за деца. Грижата, обичта и топлината, които получава в приемното семейство, остават дълбоко в сърцето му. Години по-късно П. решава, че иска да се върне там, където е прекарала част от детството си. Тя купува двупосочен самолетен билет от Испания до София и прави десетдневна резервация в хотел в село Червен. Тръгва съвсем сама, без да подозира какви трудности я очакват по пътя.

„След кацането си в София хваща автобус до Пловдив, а оттам – друг до Асеновград. Когато пристига в Асеновград, часът вече е около 23:00. В тъмното момичето осъзнава, че не знае как да стигне до крайната си цел – село Червен. Обзета от безпомощност, тя спира на улицата и започва да плаче“, разказва Петрова.

В този момент пред нея спира такси. Шофьорът и момичето говорят различни езици и в началото не успяват да се разберат. Тогава тя намира решение – показва на телефона си резервацията за хотела в Червен. Таксиметровият шофьор веднага разбира къде трябва да отиде младата жена. Малко след полунощ той я оставя пред хотела в селото.

Истинската изненада обаче тепърва предстои. На следващата сутрин майката на собственика на хотела се обажда на приемната майка на момичето с вълнуващата новина.

„Д…, П... от Испания е при нас в хотела!“, гласят думите, които слагат начало на една незабравима среща.Приемната майка не се поколебава нито за миг. Изненадана и дълбоко развълнувана, тя веднага отива до хотела, прегръща момичето, за което се е грижила преди години, и го прибира у дома.

Следващите десет дни преминават в споделени мигове, разговори, пазаруване и дълги разходки. Езиковата бариера, разбира се, остава. Двете страни използват непрекъснато преводач на телефоните си, за да могат да разговарят. Но има неща, за които превод не е необходим. Обичта и спомените от времето, прекарано заедно, се оказват по-силни от различните езици и годините раздяла. Когато идва време П. да се върне в Испания, приемното семейство я изпраща и придружава до летището.

„Това беше една изключително прочувствена среща – най-красивата отплата за всички грижи и любов, дадени през годините“, споделя Боряна Петрова. Защото понякога пътят към дома не се измерва в километри, а в хората, които, макар да не са свързани с нас по кръв, завинаги остават част от нашето семейство.