Традиционният събор по случай храмовия празник на Араповски манастир "Света великомъченица Неделя" ще се проведе на 2 и 3 юли тази година. Църквата чества света мъченица Неделя на 7 юли, сряда, а съборът ще се случи няколко дни преди това - в петък и събота в предишната седмица.

Мотото на събитието е "Да съхраним българските традиции и дух". Ще свирят фолклорни оркестри, ще има много музика и кръшни хора. "Настроението е гарантирано! Заповядайте на купона!", канят организаторите.

Араповският манастир „Света Неделя” е разположен на 8 км източно от Асеновград, вдясно от пътя за Първомай.

Основан е през 1856 г. до древно лековито аязмо, недалеч от асеновградското село Златовръх, което някога е носело името Арапово. Обителта е единствената, строена по време на османското робство, без да има останки от съществуването му преди това. През 1868 г. в манастира е основано училище за бедните деца от региона.

Араповският манастир е забележителен преди всичко с изключително интересната живописна украса на своята църква, дело на известния български живописец Георги Данчов - Зографина. Ръководен от силно родолюбиво чувство, той  за пръв път в историята на българската живопис, рисува сцени от живота на славянските учители Св. св. Кирил и Методий. Двамата братя са представени като създатели на славянската азбука, покръстители на Св. цар Борис І и просветители на българския народ.

Пресъздадени са и образите на редица български светци като Св. Иларион Мъгленски, Св. Марко, епископ Преславски, Св. Теофилакт, патриарх Търновски, Св. патриарх Евтимий Търновски, Св. Манасий Габровски и др. Над южната врата на църквата с прецизност и изискан вкус са изписани образите на Св. Атанасий Александрийски и на Св. Богородица с Младенеца.

Георги Данчов – Зографина бил не само даровит художник – зограф, но и активно участващ в българското националноосвободително движение, един от съратниците на Левски. В началото той работил в Араповския манастир, заедно с учителя си Алекси Атанасов, а впоследствие по неизвестни причини сам довършил украсата на църквата, което станало през 1864 г. За това свидетелства надписът над прозоречната ниша на олтарната абсида.